Древни градовеФиникия накратко

В края на 13 век пр.н.е. поради притока на "морски народи", който отслабва Египет, Асирия и царството на хетите, постоянно борещи се за власт в Близкия изток, градовете на древна Финикия успяват да се освободят и да станат независими. Обединението им под един владетел обаче така и не се случи - Финикия, тънка ивица земя по източното крайбрежие на Средиземно море, беше съставена от няколко града-държави. Всички те бяха независими и лидерството в региона можеше да бъде само абстрактно - нито един град нямаше пряка власт над друг.

В резултат на сътресенията, настъпили на границата на 13-ти и 12-ти век пр.н.е. д., Сидон е разграбен и губи негласното си лидерство сред финикийските градове. Най-могъщият сред останалите беше Тир, който по време на 400-те години независимост на Финикия от чужди държави постигна голям просперитет. Пикът му е в средата на 10 век пр.н.е. e.., по време на управлението на цар Хирам I, живял по времето на Соломон. Градът беше значително разширен, островът, на който се намираше част от него, беше изкуствено разширен, а в самия град беше открит източник на питейна вода, така че градът едва ли можеше да се страхува от външни заплахи.

През този период почти всички градове на древна Финикия забогатяха. Те никога не са водили големи войни, разчитайки на търговията и дипломацията. Основата на икономиката на финикийците са търговските отношения, риболовът и минното дело в Ливанските планини. Тук растат ценни видове дърво, финикийците активно търгуват с дърво, вълна, уникална лилава боя и стъкло. Те също препродаваха стоки от други страни и от своите колонии. Въпреки това, основният източник на доходи за тях е търговията с роби. Робовладелската система се запазва във Финикия през цялата й история. Гръцките историци съобщават за успешни бунтове на роби в Тир, но те не променят реда на нещата.