Хетски клинопис накратко

В края на 19 век археолозите успяват да открият древната столица на хетите, която е център на техния културен и религиозен живот. Именно тук, в Хатус, са открити множество глинени плочки, които представляват хетското клинописно писмо. На повечето от записите изследователите са открили подозрително познати знаци - същите, използвани от акадците в техните клинописни текстове. Те обаче са разположени в съвсем различен ред - хетите започват да използват акадски символи, за да пишат на собствения си език. Те са дешифрирани за първи път през 1915 г. от Б. Грозни, учен от Чехия.

Той успя да докаже връзката на хетския език с други езици от индоевропейската група - той отдалечено приличаше на германски, романски и други езици. Открити са и някои прилики на техния език със славянските езици - например думите "ватар", "далугащи" и "небиш" се превеждат на нашия език като "вода", "дължина" и "небе" , съответно. Хетският клинопис може да се характеризира като комбинирано писмо. За писане хетите използват както символи с фонетично значение, така и други знаци, чиято цел е да изразят значението на корена, който е заимстван от акадския и шумерския език.

От няколко десетки хиляди хетски клинописни текста е преведена само малка част, но от това, което е преведено, става ясно, че повечето от хетските записи са изложение на истории от тяхната митология. Освен това на глинени плочи хетите записват епични разкази, като песента за Уликума, и съставят своеобразен сборник със закони. Открити са и примери за кореспонденция между близкоизточни крале, биографии на крале или светски текстове - трактати за различни занаяти. За най-стар пример за хетска писменост се счита надпис, оставен през 18 век пр.н.е. д. от цар Анитой.