Хетските царе накратко
През цялата история на държавата хетските царе водят постоянна борба, стремейки се да укрепят властта си над хората колкото е възможно повече. Първоначално властта на царя по същество се ограничава до събранията на хората - пънкари. Състоеше се от всички мъже, които можеха да носят оръжие, но по-късно пънкът престана да бъде широко представително тяло и членовете му започнаха да включват само хора от благородни семейства. Събранието може да назначи наследник на трона по свое усмотрение, тогава табарната (титлата на владетеля) има право само да номинира кандидат за ролята на новия суверен. Панка можеше да приеме или да откаже тази среща. Имаше доста кандидати, всеки роднина на владетеля можеше да стане нов цар. Въпреки това, от царуването на Хантила, кралският трон е бил узурпиран доста често.
Обожественият цар Телепину направи най-високата власт в държавата наследствена - той стана автор на закона "За наследяването на трона", като по този начин установи правилото, според което най-големият син на владетеля наследява трона. Ако нямаше такъв, съпругът на дъщерята на починалата таберна можеше да стане суверен. Други кандидати бяха лишени от възможността да постигнат по-висока власт, а на пънка беше възложено задължението да следи за изпълнението на закона. Според този ред хетските царе управляват през всички следващи периоди от развитието на хетската държава.
Но и след реформите на Телепин табарната не получава абсолютна власт в цялата държава. И въпреки че Телепину направи промени в много закони, регулиращи реда на организация на висшите силови структури, управлението на краля беше ограничено до пънк. Този орган си запазва правото да свали владетеля, ако той действа в противоречие със закона за наследяването на трона или екзекутира роднините си без съгласие. Всички други дела на държавата не бяха поверени на пънка, но по време на Новохетското царство това тяло бешесе разпуска и никога повече не се събира.
Малко се знае за това какъв е бил редът по време на Средното хетско царство (17-15 век пр. н. е.) Известно е само, че едноличната царска власт над хетската държава се разклаща и пада с края на Новото хетско царство през 11 век. пр.н.е. по време на така наречения "бронзов колапс". По това време страната е разделена на много княжества, които непрекъснато воюват помежду си. Няма и подробна информация за устройството на управлението в тях, но всички местни владетели се смятат за пълни наследници на целия хетски трон, така че е възможно да се предположи, че редът в такива малки държави остава непроменен до началото на 7 век. пр.н.е., когато всички тези малки държави са завладени от Асирия.