Карта на Вавилонското царство и границите на Вавилонското царство --

Подобно на всички останали държави от древна Месопотамия, Вавилон често е бил във война, в резултат на което границите на Вавилонското царство постоянно се променят. Традиционно земята около град Вавилон, излязъл на политическата сцена на древния свят в края на 19 век пр.н.е., се нарича Откровена. В същото време селища на това място съществуват от дълго време. Градът в долното течение на Ефрат, от западната му страна, е съществувал според шумерските записи още през 24 век пр.н.е. д., но тогава се е наричал Кандигира. С пристигането на аморейските племена и разпадането на акадско-шумерската държава градът или променя името си, или е разрушен.

По един или друг начин вавилонското царство винаги е било пряко свързано с град Вавилон и малките територии около него, които включват градовете Сипар и Киш. Вавилон е имал такива територии през 1792 г. пр.н.е. e.., обаче, с пристигането на цар Хамурапи, Вавилон завладява почти целия Межирих. В ранния период на своето съществуване Вавилонското царство заема земи в южните райони на Межирическия регион, на мястото, където реките Тигър и Ефрат се сливат възможно най-близо. Тези земи не бяха благоприятни за селско стопанство, само използването на обширни напоителни системи направи възможно отглеждането на зърнени култури тук в големи количества. Използвайки дипломация, подстрекавайки враговете си помежду си и предавайки бивши съюзници, Хамурапи превзема град след град . Карта на Вавилонската империя преди 1750 г. пр.н.е. включваше асирийските земи на север - градовете Ниневия и Ашур. Вавилонците се изкачват по река Тигър до тези градове. В същото време Вавилон получи земите по горното течение на река Ефрат, до град Мари. Всички земи надолу по течението на големите реки, чак до Персийския залив, също бяха превзети. Тогава Вавилонското царство включваше големи градове като Ур, Лагаш и Урук.

Ситуацията се промени с пристигането на каситите, които замениха династията на Аморите през 16 век и управляваха Вавилон. В същото време Асирия успя да се освободи от властта на Вавилон и дълго време тези две държави постоянно воюваха помежду си. През 13 век пр.н.е Границата на Вавилонското царство лежеше малко на север от град Сипар и се разширяваше на североизток. От изток беше царството на Елам, най-големият град на което беше Суза. Преди това цар Улама-Бураряш, след като установи мир с Асирия, превзе Приморското кралство, разположено на брега на Персийския залив. Вавилон обаче не успява да се възползва от периода на отслабване на асирийското царство поради нашествието на арамейските племена, тъй като влиза в дълъг конфликт с царството на Елам. Войната се води с променлив успех, тези държави не можаха да се завладеят една друга, тъй като местното население веднага избухна на бунт, какъвто беше случаят във Вавилон и Суза. Последната победа на Вавилон обаче отслаби Елам за дълго време, но в държавата започнаха граждански борби. От това се възползва силната по това време Асирия.

В периода от 10-7 век пр.н.е. д. на територията на Вавилон остана изключително малък и през повечето време беше под постоянния контрол на Асирийската империя. Всъщност Асирия притежаваше всички територии на Вавилон. Периодично в него избухват бунтове и градът дори излиза от контрола на асирийците, но всеки път бунтовете са потушавани. Подобна ситуация се наблюдава в Елам. През 728 г. пр.н.е д. едно от най-дългите въстания на вавилонците е потушено, а в началото на 6 век, след нов бунт, столицата на Вавилония е почти напълно унищожена.

Едва след смъртта на Ашурбанипал вавилонците успяват да се изправят на крака. Те си върнаха същите земи, които им принадлежаха през 13 век пр.н.е., а Елам се съюзи сВавилон. Започна продължителна война и не се знае как щеше да се претегли изходът й, ако мидийците не бяха нанесли внезапен удар в самото сърце на Асирия. След окончателното падане на асирийската държава през 605 г. пр.н.е. д., а по време на управлението на Навуходоносор II границите на Вавилонското царство се разширяват невероятно. Земите, принадлежащи на вавилонците, се простираха по цялото течение на реките Ефрат и Тигър, само като се започне от средния Межирически, източният бряг на Тигър нагоре по течението беше собственост на мидийците. Вавилонците са първите, които достигат брега на Средиземно море. Като наследство от Асирия те получават градовете Газа и Йерусалим, а по време на управлението на Навуходоносор II териториите се разширяват още повече. Вавилонците се приближиха до родните територии на египтяните и заеха земи по източното крайбрежие на Червено море. Веднага след смъртта на Навуходоносор II обаче в страната започват граждански борби. Междувременно Персийската империя укрепва на изток, поглъщайки всички земи на изток от Месопотамия, така че е съвсем естествено Кир II да започне война срещу Вавилония, бързо навлизайки в нейната столица и слагайки край на независимостта на Вавилонското царство .