културана Вавилонското царство, културата на Вавилон --

През първата половина на второто хилядолетие пр.н.е. д. цялата долина на Двете реки е обединена под управлението на Вавилонското царство. От този момент нататък Вавилон става икономически и културен център в цяла древна Предна Азия, въпреки факта, че Вавилон често е бил под управлението на други държави. Лихварството и продажбата на деца в робство са характерни за вавилонската култура в ранния период, въпреки че стават морално неприемливи.

Вавилонската култура се отличава с наличието на най-напредналата правна система в онези дни. И въпреки че законите на Хамурапи, които са първият кодекс от правни документи в историята, не са били прилагани навсякъде, те са били възприети от други народи на Месопотамия, модифицирайки ги според особеностите на тяхната правна система. Вавилонците смятали Мардук за свой покровител и върховно божество. Вавилонците отделят седем астрални бога, изпъкнали в небесата, и на всеки от тях е посветен един от дните от седмицата, което служи като основа за седемдневната седмица, приета в целия свят. Културата на Вавилонското царство се отличава с особено ревностно служене на боговете. Именно тук състоянието на свещениците достига най-голям разцвет, докато в други народи жречеството се развива по-бавно. Имаше дори жрици, които се затваряха в храмове, което наподобяваше начина на живот на християнските монахини.

От своя страна обаче свещеничеството, подобно на духовенството на християните, забавя развитието на науката и културата. Въпреки това тук се развиват активно математиката и астрономията, вавилонските математици знаеха как да решават уравнения с три неизвестни, а теоремата на Питагор е формулирана в особена форма много преди раждането на гръцкия математик. Културата на Вавилон почти не успя да оцелее до наши дни, тъй като градът през 3 век пр.н.е. всъщност е изоставен, а през 6 век сл.н.е. д. предаден на забрава.