Падането на Асирия

Падането на Асирия беше изключително бързо. По същото време, още през 660 г. пр.н.е. тя беше на върха на своето развитие и беше най-голямата държава в цяла Предна Азия, заемайки я практически цялата. От този момент обаче империята постепенно се разкъсва от вътрешни противоречия и външни врагове. Като се има предвид естеството на асирийските завоевания, винаги е имало много градове в нейните земи, които са искали да се отърват от асирийското владичество. Много народи, живеещи в Месопотамия, възприемат асирийското благородство и жречество като врагове. По това време търговците също концентрират голяма власт в ръцете си и експлоатират жителите на асирийските градове. Всъщност по това време всички народи на Месопотамия искаха смъртта на Асирия, тя, като нашествена империя, стана техен заклет враг. Асирия беше наречена леговището на лъвовете, а столицата на онези времена Ниневия беше наречена градът на кръвта. Както вътрешните, така и външните врагове вярвали в това, което в крайна сметка довело до разпадането на Асирия. В периода от 657 до 655 г. пр.н.е. владетелят на един от египетските райони на Египет сключи споразумение с царя на Лидия. Той от своя страна успява да отблъсне набезите на кимерийците и се надява да се отърве от влиянието на Асирия. Псаметих извежда Египет от подчинението на Асирия и става новият фараон. В същото време асирийският владетел нямаше възможност да изпрати армия там, за да покори Египет, така че бунтът беше почти безкръвен. През 655 пр.н.е пр. н. е. Асирия започва война с Елам, побеждавайки силите му и идвайки на помощ на халдейците и арамейците. Въпреки това падането на Асирия става все по-вероятно. Докато асирийците очакват нашествието на кимерийците, във Вавилон избухва бунт. След дълга обсада Вавилон е превзет, след което в Елам отново започват бунтове. И въпреки че асирийците в крайна сметка успяха да унищожат Елам, империята беше безвъзвратно отслабена. Последниятмощен владетел е Ашурбанипал, чието управление е белязано със значителни постижения в областта на науката. След смъртта му през 626 г. започва да управлява Ашуретелилани, за когото са запазени много малко сведения. В този момент управителят на асирийската управляваща династия във Вавилон е свален от власт от Набополасар. Той е последван от халдейския народ и Асирия отново трябва да влезе в открита конфронтация със своя стар противник - Вавилон. Какво се е случило преди 616 г. е неизвестно, тъй като няма записи от това време. През тази година на власт идва братът на наследника на Ашурбанипал Сарак. Също така не е известно дали той узурпира властта или бившият владетел е загинал в битка. По това време много земи, които са били част от Асирийската империя, вече са отпаднали, усещайки слабостта на центъра. Асирия дори сключи съюз с Египет, въпреки че преди това асирийците се отнасяха към тази държава с изключително презрение. Северните райони на Асирия страдат от набезите на скитите и само в централната част остава силна сила. Падането на Асирия е неизбежно, когато Мидия идва да помогне на Вавилон и излиза извън контрол. Преди това ситуацията далеч не беше критична - асирийските войски се биеха наравно с вавилонската армия, но ударът на Мидия в самото сърце на страната - свещеният град Ашур - беше опустошителен и необратим. Нашествието на мидийците става през 615 г. пр.н.е. д., практически нямаше кой да им устои, тъй като по-голямата част от асирийските войски бяха на изток. Асирия е унищожена през 614 г., в същото време бойният дух на асирийските войски окончателно се срива и вавилонците побеждават асирийците в конфронтация. Набопасалар не помогна на мидийците в плячкосването на Ашур, за да не се противопостави на собствената си религия, която се противопоставяше на плячкосването на храмовете на месопотамските богове. През 613 пр.н.е Сарак успя да победи с помощта на арамейските племенана вавилонците, но мидийците, обединени по това време със северните варвари и остатъците от вавилонската армия, тръгнаха към Ниневия и я превзеха по време на обсадата. Цялата власт на асирийците беше отрязана. Аналите казват, че Сарак, неспособен да понесе горчивината на поражението, се втурна в горящия си дворец. Част от асирийската армия успява да избяга в Харан, където въпреки подкрепата на египтяните е окончателно победена през 605 г. пр.н.е. е.