Пугачов кратка биография
Накратко, Омелян Пугачов е роден и израснал сред донските казаци, в станица Зимовейска. Точната дата на неговото раждане не е известна, според показанията му на разпита може да се предположи, че е роден през 1743-1744 г. До 18-годишна възраст Омелян е назначен на служба на суверена и участва в Седемгодишната война като част от казашката армия. След това воюва срещу Турция (1768 - 1774), където се разболява тежко и е изпратен да се лекува вкъщи и накрая иска оставката му.
Пугачов за кратко След като напусна службата, Пугачов се върна у дома. По това време той вече имаше син и дъщеря. Средата на 18 век е един от най-трудните периоди за казаците. Петър I постепенно засилва контрола върху казашката армия, подчинявайки я на военния съвет и отнемайки правото самостоятелно да избира вожд. Поради тези реформи до 30-те години на ХХ век казаците окончателно се разделят на сержанти и обикновени войници.
Бягството на казаците през този период има регулярен характер. Съпругът на сестрата на Омелян - Симон Павлов - също беше готов да се кандидатира и се опита да убеди Пугачов да го направи, но той отказа. В същото време Пугачов все пак оказва помощ на бегълците, като ги превозва през Дон. Именно поради този акт Омелян Пугачов в крайна сметка избяга от дома си и се превърна в казак-беглец. По време на скитанията си, откъснат от земята, Пугачов мечтае да се засели на земята и за това е необходимо да отведе казаците в Кубан.
От началото на 1772 г. Омелян Пугачов обикаля казашките села в търсене на съмишленици. Арестуван е няколко пъти, но всеки път се измъква от ареста. През тази година Омелян се запознава с бъдещите си колеги и помощници. Сред тях са Осип Коривка, Иван Коверин, старейшина Васил и много други. От съвета на старейшина Васил Омелянотива в Полша, за да получи паспорт на полски жител след завръщането си. Тогава Пугачов, заедно с нов познат, избягалия войник Логачев, отива в Иргиз, търговецът на Добрян Кожевников спонсорира пътуването им. Именно Кожевников помоли казаците при пристигането им да предадат новината от него на бащата-схизматик Филарет, срещата с когото изигра важна роля в плановете на Омелян Пугачов.
От Филарет Пугачов научава подробно за трудния живот на казаците от Яй и му хрумва идеята да премести цяло казашко село в Кубан. Примамвайки казаците да го последват, да го изберат за свой вожд, Пугачов не пестеше обещания и лесно лъжеше за финансовото си състояние, за положението и произхода си. Неговите убеждения паднаха на благоприятна почва. По това време убийството на генерал Траубенберг, изпратен от суверена да потуши неотдавнашното въстание на Яитските казаци, беше разследвано. В същото време в град Яицк имаше слухове за завръщането на Петър III, Пугачов активно подхранваше тези слухове, така че в един момент случайно се съгласи да се нарече Петър Федорович, спасен по чудо. За доказателство той показа белезите по гърдите си, останали след боледуването, сякаш са царски знаци. Лековерните казаци го приеха за истина. Тук Пугачов отново е арестуван и отведен в Казан в така наречения "черен затвор".
Благодарение на своята сръчност и хитрост, Пугачов спечели уважението и участието на затворниците, като се преструваше, че излежава присъда за своя "кръст и брада". След известно време той успява да избяга.Пугачов отива в град Яицка при Оболяев. Тук той се среща с казашките предшественици: Зарубин, Шигаев, Мясников, Караваев. След като най-накрая убеди другите в правотата на своята кауза, привличайки подкрепата на яитските казаци,Пугачов вдига въстание. Пугачов издава първия си указ на Яицката армия на 17 септември 1773 г. Този ден се счита за начало на въстанието. Отряд от 80 души се изкачи на Яик и след ден броят на войските се увеличи до 300 души. През годината бунтът се разраства бързо по целия десен бряг на Волга. Крепостите сякаш се бунтуваха една след друга, Оренбург и Уфа бяха обсадени. В средата на октомври, за да покори казаците, Екатерина II оборудва военна част, ръководена от генерал-майор В. А. Кара.
Но военната част на императрицата се провали и В. А. Кара, оплаквайки се от здравето си, се върна в Москва. Първата голяма победа на бунтовниците привлича огромен брой хора в техните редици. Армията на Пугачов нараства бързо. Башкири, татари, казахи, мокшани, ерзяни, удмурти, калмики и други започнаха да се присъединяват към въстанието. В края на 1773 г. армията на Пугачов се състои от 25 000 до 40 000 души. Армията беше разделена на части и действаше едновременно в няколко направления. Създадена е военна колегия за контрол и ръководство на военни части. Армията на Пугачов успешно отблъсква атаките на наказателните отряди, но големите градове остават недокоснати. През януари в Челябинск казаци, които симпатизираха на повторното появяване на Петър III, се опитаха да завземат властта отвътре, но също се провалиха.
Екатерина II, след като научи за катастрофалното поражение на Св. А. Кара, изпраща нов военен корпус под ръководството на Мансуров и Голицин. Решителната битка се състоя на 22 март 1774 г. и въпреки ожесточената борба пугачевците се оттеглиха към Берди. В началото на март същата година в Казан се появи друг наказателен отряд, воден от Михелсон. На 24 март тази част нанася съкрушителен удар на бунтовниците близо до Уфа. Правителствените войски постепенно си връщат заловените земибунтовниците прекъсват линията и тълпят казаците в град Яицки, който е превзет на 16 април от отряда на Мансуров. Военните победи на редовната армия доведоха до края на селската война, но благодарение на вътрешните противоречия между имперските генерали, Пугачов получи разрешение да събере силите си в Южен Урал. Превземайки редица крепости, Пугачов укрепва армията си, увеличавайки нейния размер до 10 000 войници и се снабдява с необходимото оръжие. Пугачевци стигнаха до Казан, след това отидоха в Пенза и щяха да отидат в Москва.
Военните сили на Пугачов се увеличават във всеки нов град, недоволните жители се присъединяват към бунтовниците. Въстанието стигна и до Московска губерния, императрицата не на шега се разтревожи. Генерал Панин е назначен за командир на редовните военни сили. След неуспешен щурм на Царицин в края на август 1775 г. Пугачов се насочва на юг. Но недалеч от река Велики Узен казаците се нахвърлиха върху него и го вързаха. Техните планове включват обмен на Омелян Пугачов за помилване от императрицата. На 11 септември 1775 г. правителството обявява залавянето на фалшивия крал и след разследване той е екзекутиран. Селските бунтове бяха брутално потушени, но след като проучи причините за такъв успешен бунт, Екатерина II се вслуша в исканията на казаците и селяните. Политиката по отношение на казашките войски и националностите на бунтовническия регион беше преразгледана. Въстанието наложи преразглеждане на всички извършени преди това реформи и преразглеждане на някои спорни аспекти.