Пушечен бунт накратко

Едно от най-значимите въстания в Московското княжество е Стрелковият от 1698 г. Ако обикновено недоволството пламна сред обикновените хора, този път стрелковите полкове се разбунтуваха, оплаквайки се от тежка служба, дълги походи и зверства на началниците. Истинската основа на това събитие обаче беше опитът на царица София Алексеевна да узурпира властта в княжеството. През март 1698 г. почти двеста стрелци, извикани от царицата, пристигнаха в Москва. Тя доказа, че Петър I не й е брат и се надяваше да го свали от власт, като завземе трона.

Стрелците се опитаха да превземат Москва, но на 4 април Семеновският полк нокаутира заговорниците от столицата, които след това се върнаха в полковете си и започнаха да ги дисциплинират. В резултат на това на 6 юни стрелците изместват ръководството си и сред тях 2200 души започват битка за царица София. Правителството взело адекватни мерки и изпратило двойно по-голям отряд срещу бунтовниците. Само след 4 дни те са победени в битка при Воскресенския манастир. Така, накратко, разстрелът беше провал. Единствената сериозна битка в този бунт всъщност беше простото обстрелване на бунтовниците с артилерийски оръдия, които правителствените войски имаха 6 пъти повече.

Много въстаници загинаха, някои бяха заловени. На 22 и 28 юни са обесени 56 въстаници, а на 2 юли са екзекутирани и 74 въстаници, избягали в Москва. 140 души са заточени, а останалите участници се „случават” по препратка към най-близките градове и манастири. Петър, след като научи за бунта, спешно се върна в страната, започвайки втората вълна на преследване на бунтовниците. Общо бяха екзекутирани повече от две хиляди стрелци, включително тези, които не участваха пряко в бунта, шестстотин стрелци бяха заточени. В същото време царят към петимата въстанициотрязва глави със собствените си ръце.