Репресиите в Съветския съюз накратко

• Преди разпадането на Съветския съюз репресиите в СССР бяха споменати накратко в малък брой източници, въпреки че заради тях загинаха милиони хора. Светлината върху този въпрос вече беше хвърлена преди края на съществуването на Съюза - през 1989 г. Президиумът на Комисията на Департамента по история на Академията на науките на СССР, основан от Ю. А. Поляков, член-кореспондент на Академията на науките на СССР. Основната му задача беше да установи точна информация за загиналите хора. Комисията включваше много историци, които успяха да се запознаят за първи път с по-рано затворените статистически документи на ОГПУ-НКВС-МИВ-МДБ, които преди това се съхраняваха в Централния архив на Октомврийската революция и в архивните хранилища на ръководните органи на СССР.

• Първите открити писмени документи, потвърждаващи репресиите в СССР, описват накратко ужасите на онези времена. Това е документ от 1954 г., написан в Министерството на вътрешните работи на СССР на името на Н.С. Хрушчов, той съдържа информация за броя на гражданите, осъдени за престъпления срещу революцията, предвидени в член 58. НК на РСФСР, както и в други нормативни правни актове на републиките, са част от Съюза, за периода от 1921 до 1953 г. Този документ е подписан от най-висшите длъжностни лица на държавата, отпечатан е на пишеща машина и се състои от пет страници.

• Според този документ през посочения период Колегиумът на ОДПУ, тройките на НКВД и други органи на СССР са осъдени за контрареволюционни действия 3 777 380 хиляди души, от които 642 980 хиляди души са осъдени на разстрел и на местата за лишаване от свобода за срок до 25 години са изпратени 2 369 220 хиляди души. Също така 765 180 хиляди души бяха депортирани. Към момента на изготвяне на документа 467 946 души са излежавали присъди в лагери и затвори за престъпления срещу революцията, а 62 462 души са били заточени.

• Такива бяха ужасните реалности от времето на сталинизма иобразуването на СССР. Не можеше да не възникне недоволство в държавата, към която бяха насилствено присъединени много „съюзни републики“. Комунистическата партия се отличаваше с пълна нетърпимост към проявите на инакомислие. Пикът на репресиите падна през 30-те години на миналия век, по време на управлението на В. В. Джугашвили (другар на Сталин), а именно през 1937 г. Репресиите, насочени главно срещу интелигенцията, подкопаха интелектуалния потенциал на държавата, много учени, специалисти в много области, както и поети, писатели и други творчески личности бяха унищожени. И това далеч не са всички престъпления на "червения терор" срещу съветския народ.