Столицата на Вавилонското царство
Град Вавилон, столицата на Вавилонското царство, с право се счита за най-известния град от всички, съществували в древния Близък изток. Съществува повече от две хиляди години. Смята се, че този град е образуван през втората половина на третото хилядолетие пр.н.е. д. Градът е разположен на брега на Ефрат, в долната част на Межирическия. Първите записи за града са открити в акадските хроники - глинени плочки с клинописни надписи ни позволяват да твърдим, че селището е било разположено тук поне през 24 век пр.н.е. д., а първите записи за него са събрани през 22 век пр.н.е. е.
Първоначално Вавилон, който в онези дни се нарича Кадингхира, е малък град, подчинен на акадската държава. По-късно обаче той е разрушен и Вавилон е поет от третата управляваща династия на град Ур. В началото на 2 хилядолетие пр.н.е. д. племената на аморейците се изсипват в Месопотамия. Според една версия Kadinghirra е унищожен и до него се образува град Вавилон, от друга, номадите просто заемат града, давайки му ново име. От 1792 до 1750 г. градът е управляван от Хамурапи, който чрез хитри интриги успява да разшири държавата си в цяла Месопотамия и да направи Вавилон най-важният град в региона. В града започват активно да се развиват занаятите, той се превръща в търговски център на Месопотамия. Населението на Вавилон нараства бързо, така че градът трябваше да бъде значително разширен. Най-добрите архитекти от онези времена построиха нови стени, направиха мощни градски порти и разшириха улиците. През 14 век, въпреки че вавилонската държава остава зависима от своите съседи, самият Вавилон получава правото на самоуправление.
Всеки град в Месопотамия е имал свой бог-покровител и Мардук е смятан за такъв във Вавилон. Столицата на Вавилонското царство се превръща в културен център в региона – тук е изобретено колелото и първата система за броене. Активносе развиват математиката и астрономията. Самото му име буквално означавало „Вратата на боговете“, а жителите били убедени, че именно във Вавилон се срещат земята и небето.
Въпреки това, през 5 век, когато персийският цар Кир II завладява Вавилон, неговата роля в живота на Месопотамия престава да бъде толкова значима. В бъдеще той сменя собствениците си много пъти и по време на империята на Селевкидите, една от държавите, образувани след смъртта на империята на Александър Велики, жителите са преселени в Селевкия на Тигър, така че с течение на времето големият град се превърна в бедно селище. През 624 г. сл. н. е д. това място е превзето от арабите и останките от Вавилон са изтрити от лицето на земята.