За Сърбия всредновековието е кратко

По време на Римската империя територията на съвременна Сърбия е била част от Римската империя, след това е била населена от илирийски племена. След разделянето на империята на Западна и Източна, Сърбия пада в полза на последната, а след това става част от Византия. Още през 6 век територията на сърбите е населена от славянски племена, които унищожават Балканите. Местните жители са асимилирани и разселени. Така още в ранния период на Средновековието Сърбия се обособява като отделна държава.

През 9 век тук се образува държава при княз Властимир, който успява да прогони прабългарите, опитва се да завладее тази земя и да укрепи държавата. По-късно обаче държавата отслабва поради междуособици и Сърбия попада под властта на Първото българско царство, а след това става византийска територия. През 1040-41 г. в Белград и околните градове избухва въстание срещу византийците. В средата на 9-ти век сръбските територии започват да се обединяват около град Дукля, но още през 1101 г. държавата отново се разпада.

През втората половина на 12 век Рашка отново се освобождава от византийско владичество и през 1168 г. неин владетел става Стефан Неманя. Той успява да обедини държавата, през 1190 г. Византия трябва да признае неговата независимост. Но още в края на 13 век държавата отново се разпада. Въпреки това държавата успя да се развие. Тук се разгръща и борбата между католицизма и православието, която завършва с победа на византийската вяра. Оттогава са направени още няколко опита за възстановяване на Сърбия, но всички те впоследствие са победени. През 1499 г. територията на държавата е напълно завладяна от турците, които преди това са победили Византия. През Средновековието Сърбия така и не успява да се превърне в стабилна държава, но сръбският народ остава самобитен и до днес, запазвайки своята култура и обичаи.