Юлско стихотворение

Този сух юли...Топлината се проточи до сухо. Жълти тополи. Сякаш покрити с гъста мрежа, Нашите ниви са в черни пукнатини.

Ръждясал юлски плес. Изсъхнал скелет на плитчината. Мъдреците са били диви с пелин И кладенците цъфтяха докрай.

Вдига се кафяв прах И се разнася от вятъра. И излитайки с отчаян вик, Шулика носи кръста си в небето.

Защо си, свободна птица, Не отлитате ли от тези болни места? ...Където някога трябваше да се родим,- Там носим единствения си кръст.

Автор: Васил Познански