Некрасов стихове за есента
Предлагаме ви красиви есенни стихове от Н. Некрасов. Всеки от нас знае добре стиховете на Некрасов за есентаот детството, а някои ги четат на своите деца и внуци. Тези стихотворения са включени в училищната програма за различните класове. Кратките стихове на Некрасов за есента помагат не само за развитието на езика и паметта, но и за запознаване с красивото време на годината, есента.
Микола Некрасов – Есен
Отначало беше селски празник, Сега есента е гладна; Няма край на женската тъга, Нито на бирата, нито на виното. С неделната поща бълнуват нашите православни, В събота в града се движи, Ходи, пита, открива: Кой е убит, кой е ранен през лятото, Кой се е изгубил, кой е намерен? Зад някои лазарети Транспортирани ли са оцелелите? Толкова страховито! Небесен свод На пладне е тъмно, като през нощта; В тясна къща не седи, На печка не лежи. Сити е, стопли се, слава Господи, той просто би искал да спи! Не, не заспи. Как прелитат каруци, Човешки стенания Ясно се чуват в зори.
Микола Некрасов - Стихотворение Славна есен
Славна есен! Здрав, силен Въздухът ободрява уморените сили; Ледът не е здрав на студената река Това е като разтопена захар;
Близо до гората, като в меко легло, Можете да спите - мир и простор! Листата още не са имали време да избледнеят, Жълти и свежи лежат като килим.
Славна есен! Мразовити нощи, Ясни, тихи дни... В природата позор няма! И блата, И мъхести блата, и пънове -
Всичко е наред под лунната светлина, Навсякъде разпознавам родната си Русия... Летя бързо по чугунените релси, Мисля, че умът ми...
Микола Некрасов – Некомпресирана лента
Късна есен.Топовете отлетяха, Гората оголи, нивите се опразниха,
Само една лента не е компресирана... Навява тъжна мисъл.
Изглежда, че житните класове си шепнат: „Скучно ни е да слушаме есенната виелица,
Скучно е да се наведеш до самата земя, Тлъсти зърна, къпещи се в прах!
Всяка вечер сме опустошени от селата на всяка летяща ненаситна птица,
Заекът ни гази, а бурята ни бие... Къде е нашият орач? какво още чакаш
По-зле ли сме раждали от другите?
Не! не сме по-лоши от другите - и отдавна Наляхме и зряло зърно.
Не по същата причина той ореше и сееше За да ни отвее есенният вятър?..“
Вятърът им носи тъжен отговор: - Вашият няма уретра.
Той знаеше защо оре и сее, Но той започна работата поради силата си.
Лошо му е на бедния - не яде и не пие, Червей изсмуква болното му сърце,
Ръцете, които направиха тези бразди Изсъхнаха на трески, висяха като камшици.
Очите се замъглиха и гласът изчезна, Че изпя тъжна песен,
Като на плуг, подпрян на ръката си, Орачът вървеше замислен по алеята.