Стиховете на пушкин за есента

Предлагаме ви красиви есенни стихове от А. С. Пушкин. Всеки от нас знае добре стиховете на Пушкин за есентаот детството, а някои ги четат на своите деца и внуци. Тези стихотворения са включени в училищната програма за различните класове.

Кратките стихотворения на Пушкин за есента помагат не само за развитието на езика и паметта, но и за запознаване с красивото време на годината, есента.

Александър Пушкин. Стихотворение Вече небето дишаше есен...

Небето вече дишаше есен, Слънцето грееше по-рядко, Денят ставаше все по-къс, Тайнствената покривка на гората С тъжен шум се разголи, Мъглата падаше върху нивите, Керван с викове на гъски Простря се на юг: наближаваше Беше доста скучно време; Ноември беше вече близо до двора.

***

Александър Пушкин. Стихотворение Мрачно време е! Очен чар!..

Смутно време! Очна прелест! Твоята прощална красота ми е приятна - Обичам буйния увях на природата, Горите, облечени в пурпур и злато, В техните зали шумът на вятъра и свежият дъх, И нежните вълни са покрити небесата, И рядък слънчев лъч, и първите слани, И далечни сиви зимни заплахи.

***

Александър Пушкин. Есенна сутрин

Чу се шум; с полска тръба Моето уединение беше възвестено, И с образа на любовник като влаче Мечта отлетя последна. Сянката на нощта вече падна от небето. Зората изгря, бледият ден грее - А около мене глуха пустош... Няма я вече... Бях край бреговете, Дето сладката ходеше в ясна вечер; На брега, на зелените поляни Не намерих няколко видими следи, Оставени от нейния крак красиви. Лутайки се замислен в пустошта на гората, изрекох име на несравнимото; Повиках я - и гласът се раздели Повиках я от празните долини. Дойдох до потока, привлечен от мечти; Струите му са бавнитечеше, Не затрептя в тях образ незабравим. Няма я вече!.. До сладката пролет Сбогувах се с блаженството и с душата си. Есента е вече с настинка ръка Брезови и липови глави са голи, Шумят в пусти гори; Там денем и нощем жълт лист кръжи, Мъглата стои на изстинали вълни, И се чува мигновено свистене на вятъра. Поля, хълмове, познати гори! Пазители на свещената тишина! Свидетели на моя копнеж, забавление! Забравени сте... до сладка пролет!

***

Александър Пушкин. Октомври вече дойде

Октомври вече дойде - горичката отърсва последните листа от голите си клони; Полъхна есенният хлад - пътят замръзва. Зад мелницата още тече ручей,

Но езерото вече е замръзнало; моят съсед се втурва В полето с волята си, И зимните култури страдат от луда забава, И лай на кучета събужда спящата гора.