Как да въведете настройките на рутера
Въпросът как да въведете настройките на рутера понякога поставя дори опитни потребители в застой. Работата на това устройство обикновено не е от особено значение за обикновените интернет потребители, но само докато по една или друга причина не възникне необходимост от конфигуриране. Изглежда защо да докосвате нещо, което вече работи, но проблемът е, че понякога не работи или не работи както трябва.
Фигура 1. Рутерът е мрежово изчислително устройство, което има поне два мрежови интерфейса и изпълнява задачата да препраща данни между различни мрежови структури.
Много хора имат проблеми още на етапа на получаване на достъп до менюто на рутера. Някой не знае какво да прави и откъде да започне. И някой, изглежда, знае всичко и го прави правилно, но рутерът упорито не го пуска в недрата си. Някои веднага се отчайват да го разберат сами и се обаждат на майстор, но всъщност тази процедура е напълно по силите на всеки потребител. Време е да разберете как да влезете в настройките на рутера и какво да направите, ако не можете да го направите.
Основните грешки на потребителите
Фигура 2. Стандартните модели не са по-големи от книга, а безжичните 3G рутери се побират дори в джоба ви.
Причината номер 1, поради която не е възможно да се влезе в интерфейса на рутера, парадоксално, често се крие във факта, че много потребители просто не знаят какъв вид устройство е и как се различава от "подобни" представители на мрежово оборудване. Без основни познания за компютърни мрежи, лесно можете да объркате рутер с някакъв модем или комутатор.
Въпреки цялата абсурдност на ситуацията, опитите за "влизане" на устройства, които не са рутери, представляват лъвския дялдял от неуспехите и разочарованията на потребителя при настройката им.
Рутерът, известен още като рутер, е специално мрежово изчислително устройство, което има поне два мрежови интерфейса (Ethernet, Wi-Fi, ADSL) и изпълнява задачата да препраща данни между разнородни мрежови структури, както и в рамките на една локална мрежа (изпълняваща ролята на светлината). Всички рутери могат условно да бъдат разделени на две групи: професионални и битови (SOHO).
Първият тип е рутер в чист вид и се използва главно от интернет доставчици, инсталиран в производство, в големи и средни компании. Това е доста масивно оборудване, което е трудно за конфигуриране и поддръжка, което често се среща от обикновените потребители.
Фигура 3. "Център за управление на мрежи и общи настройки" в настройките на рутера.
Снимката показва мощен високоскоростен рутер Cisco 7606-S, ето как изглежда този тип оборудване: (ФИГ. 1)
Е, обикновените потребители най-често се занимават с устройства от така наречения SOHO сегмент - това са устройства, предназначени за използване в малки домашни или офис пространства за работа с проста мрежова архитектура. Те не са изправени пред задачата да "маршрутизират" огромни потоци от данни между много мрежови сегменти, обслужващи много компютри и т.н. Основната задача на домакинския рутер е да позволи на всички съществуващи устройства в къщата да имат достъп до интернет едновременно време през един специален канал. Поради това домашните рутери са много по-лесни за използване и конфигуриране, а размерите им са значително по-малки. Стандартните модели, като правило, не са по-големи от книга, а безжичните 3G рутери изобщо се побират в джоба ви. (ФИГ. 2)
Дори такива компактни устройства имат комплекс отвътреизчислителна система, процесори и памет, като отделен независим функционален възел на мрежата, който не изисква връзка по друг начин, освен чрез мрежов интерфейс. Въпреки това, поради сходството на външната форма и размер, потребителите често погрешно смятат обикновените модеми за "рутери". 3G, ADSL модеми и Wi-Fi адаптери, които са свързани към USB порт на компютър или поставени в специални слотове вътре в него, много често се бъркат с устройства, способни да маршрутизират трафик.
Фигура 4. „Промяна на параметрите на адаптера“ в настройките на рутера.
Но това изобщо не е вярно, те не знаят как да разпределят потоците от данни между потребителите. Всичко, което могат да направят, е да създадат интернет канал за единичния компютър, към който са свързани. (ФИГ. 6)
Съвсем логично е такъв "рутер" да не влиза в настройките - безсмислено е да се опитвате да влезете в интерфейса на модема или адаптера, в тях достъпът до конфигурацията е организиран съвсем различно (с помощта на специални помощни програми за конфигуриране и приложения, софтуерни терминали и др.) или напълно липсва. Друга грешка, свързана с липсата на разбиране на основните характеристики на мрежовото оборудване, е, че потребителите се опитват да намерят рутер чрез диспечера на устройствата.
Съвсем естествено, не намирайки го там, те започват да търсят драйвери, инсталационни дискове, помощни програми и програми, извършвайки куп ненужни и понякога дори вредни действия. Струва си да запомните завинаги: рутерът е независим мрежов компютър, не се нуждае от драйвери и е свързан само чрез мрежови интерфейси като Wi-Fi, Ethernet и други.
Подготовка за настройка
Фигура 5. Отваряне на контрол върху мрежовите връзки.
Преди да влезете в рутера, е необходимо да се подготвитекомпютър, а именно за проверка на правилността на настройките на мрежовата карта. За да направите това, трябва да влезете в контролния панел на мрежовите връзки.
Можете да отидете там по два начина: от Центъра за управление или чрез командния ред.
В първия случай на панела за известия, който се намира в долния десен ъгъл на екрана, където е часовникът, намираме иконата на мрежовите връзки, която прилича на миниатюрен монитор. Натиснете десния бутон на мишката и ще се отвори меню, където избираме реда "Център за управление на мрежата".
Трябва да се отвори прозорец, в който ще има меню вдясно, там трябва да кликнете върху връзката „Промяна на параметрите на адаптера“. (ФИГ. 3, ФИГ. 4)
Втората опция е да стартирате командния ред, като отидете в менюто "Старт" и щракнете върху бутона "Изпълни" или просто натиснете клавишната комбинация Win+R едновременно. В отворения команден прозорец въведете символите "ncpa.cpl" или "control netconnections" (без кавички) в реда. Тези команди са идентични и отварят помощната програма за контрол на мрежовата връзка. (ФИГ. 5)
Фигура 6. USB модемите формират интернет канал само за един компютър, към който са свързани.
Прозорецът показва всички връзки, налични на този компютър чрез един от тях, свързан рутер, трябва да го изберете. Кликнете върху него с десния бутон на мишката, щракнете върху елемента Свойства в контекстното меню, което се показва.
Прозорецът съдържа поле с компонентите, използвани от тази връзка. Там трябва да намерите и щракнете двукратно върху елемента "Интернет протокол TCP/IPv4".
Проверяваме дали получаването на IP и DNS адреси е настроено на автоматичен режим и ако не, коригираме го. Трябва да е както на екранната снимка: (ФИГ. 7). Тази настройка е подходяща за абсолютното мнозинство рутери, тъй като те имат специален сървърDHCP, който автоматично присвоява мрежови параметри на свързани възли.
Така в този случай компютърът напълно се доверява на определянето на мрежовата конфигурация на рутера и получава от него всички необходими параметри, като например:
- основния IP адрес на компютъра;
- адреса на мрежовия шлюз (рутер);
- подмрежова маска;
- първични и вторични DNS сървъри;
- DNS имена на домейни и други.
Влизане по стандартния начин
Фигура 7. Проверка на инсталацията за получаване на IP и DNS адрес в автоматичен режим.
След като се уверите, че връзката с рутера е конфигурирана правилно, можете да отидете в неговия панел с настройки. Достъпът до рутера се осъществява директно на неговия IP адрес, който му е зададен във вътрешната мрежа.
Трябва да стартирате всеки интернет браузър, например стандартния Internet Explorer, и да напишете адреса в адресната му лента.
Рутерът TP Link и повечето модели на други производители са налични на мрежов адрес 192.168.1.1. Изключенията са Tenda, D-Link, Netgear и MikroTik.
Например рутерът D-Link се отваря през IP 192.168.0.1, а MicroTik - 192.168.88.1.
След като въведете адреса, натиснете клавиша Enter, след което трябва да се появи заявка за оторизация. Тук трябва да въведете името и паролата на администраторския акаунт в съответните полета.
Фигура 8. Информация от стикера върху тялото на потребителското устройство.
В повечето модели рутери първоначално се използва администраторското влизане, паролата вече варира много - може да е администратор (най-често), 1234 или дори празна, тоест паролата може да липсва.
След като влезем в рутера, браузърът ни изпраща към така наречения уеб интерфейс.
Това е страницата за конфигурация, където можетеконфигурирайте много параметри на това устройство, вижте различна информация за фърмуера на устройството и неговия статус.
Ако я видите пред себе си, значи всичко е минало гладко.
Решения на основните проблеми
Разбрахме как да въведете настройките на рутера по стандартния начин. Но какво да правим, ако този метод не работи и рутерът все още не ни пуска в своя интерфейс, въпреки всички усилия? На първо място, трябва да определите вида на проблема въз основа на етапа на неговото възникване.
Фигура 9. Окончателна конфигурация на рутера.
Ако рутерът се свързва нормално и издава заявка за оторизация, но опитите за въвеждане на потребителско име и парола не водят до успех, това означава, че паролата е променена от някого.
Трябва да намерите и да попитате човека, който е участвал в настройката на устройството последния път. В случай, че паролата е безвъзвратно загубена, ще трябва напълно да нулирате настройките на рутера, като натиснете специалния бутон за нулиране и отново да извършите отстраняване на грешки, като въведете стандартния начин.
Понякога причината се крие в конкретно влизане или парола, зададена от фабричната конфигурация на рутера (тоест не администратор/администратор, а някаква друга). За да проверите коректността на въведените данни за авторизация, е необходимо да обърнете внимание на информацията върху стикерите на кутията или от ръководството за употреба на устройството, в тях може да бъде посочена цялата необходима информация. (ФИГ.
Ако при въвеждане на адреса на рутера браузърът показва съобщение за неуспешно свързване със сървъра или отваряне на страницата, това може да означава, че причината е в нестандартна мрежова конфигурация.
Проверяваме коректността на въведения адрес на рутера. За целта се връщаме в панела на мрежовите адаптери, отново натискаме бутона на мишката върху връзката с рутера и кликваме върху елемента от менютоСтатус, и там натискаме бутона Информация. В информационния прозорец вижте стойността на полето "главен шлюз", запомнете го и влезте в браузъра. (ФИГ. 9)