Учените откриха ключов фактор, който насърчава преяждането
Сигурно сте се хващали да си мислите, когато ровите из хладилника в търсене на храна, че всъщност не сте гладни и всъщност не е липса на воля, а нещо друго. Учените смятат, че това явление може да е резултат от дефицит на определен хормон в мозъка.
Доклад, публикуван миналата седмица в списанието Cell Reports, предполага, че липсата на хормона, подобен на глюкагон пептид-1 или GLP-1, в мозъка може да е причина за преяждането. GLP-1 се секретира от клетките в тънките черва и мозъка, което позволява на мозъка ни да знае кога да спре да яде.
Изследователи от университета Rutgers проучиха как нивото на GPP-1 се отразява в активността на лабораторни мишки. Когато хормонът е инжектиран в мишките, гризачите преяждат или ядат храна с по-високо съдържание на мазнини. Когато учените усилиха сигнала, те успяха да блокират желанието на мишките за мазни храни.
Досега се знаеше малко за това как нашата нервна система използва хормони, за да регулира количеството храна, която ядем, и да спре преяждането. Ziping Pang, автор на изследването и професор в университета Rutgers, каза, че по-нататъшни изследвания, използващи човешки стволови клетки, взети от хора с хранителни разстройства, трябва да осигурят по-задълбочено разбиране на хедонистичния глад, който ни принуждава да ядем за удоволствие, а не за енергия.
Тази област на мозъка контролира и други пристрастяващи поведения, свързани с наркотици, алкохол и никотинова зависимост. Но Панг вярва, че като научим повече за GLP-1, ще можем да направим по-информирани заключения за това как химичните процеси, протичащи в мозъка, влияят на други мотивационни поведения.
Изследователите отбелязват в доклада си, че социалният и културен натиск, както и психологически проблеми, такивакато депресия също допринасят за преяждане.
По-рано този месец проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences в по-подробна информация като генетик от Харвардския университет, установи, че пещерната риба, мексиканската тетра (лат. Astyanax mexicanus), за която е известно, че редовно преяжда, има същата генетична мутация, която е открита при малък брой хора, сериозно страдащи от затлъстяване. Изследователите вече са идентифицирали промени в гена MC4R, открити при някои хора с наднормено тегло и компулсивно хранене.
Едно проучване установи, че мутации в гена MC4R съществуват при около 2,5 процента от хората с индекс на телесна маса (ИТМ) над 30. Възрастните с ИТМ между 25 и 29,9 се считат за наднормено тегло, възрастните с ИТМ 30 или повече се считат за затлъстели.