Притчи и поговорки за алчността

Притчи и поговорки за алчността учат човек, че никога няма да бъдеш пълен. Трябва да сте доволни от това, което сте постигнали с работата си и да го споделяте с приятелите си. Алчността е един от смъртните грехове. Създава завист и изостря човека отвътре. Скъперникът е нещастен, защото излишното съкровище не му дава мира. Никой не обича алчните хора. Готови са на всичко, само и само да не споделят.

• Гладен си за чужд - ще загубиш своето.
• Те завиждат на притежанията на другите хора.
• Поглежда в ковчега и прибира парите.
• Не може всичко да се грабне с една лапа.
• Не можете да хвърляте боклук в дупка.
• Котката се качи на сланина и извика: „Не много“.
• Завистливи очи, грабващи ръце.
• Горкото ни е каша от елда; Не искам да ям, но е жалко да си тръгна.
• Гърнето на казана ревнува, и двете черни.
• Парите няма къде да отидат и няма за какво да си купите портфейл.
• Ако го вземе, дяволът няма да го откъсне.
• Алчен корем яде от ухото.
• Няма край алчността на богатите.
• Алчността е началото на всяка скръб.
• Алчността е река: колкото по-нататък, толкова по-широка.
• Алчността и важността са пречка за главата.
• Алчността за мир е яростен враг.
• Алчността на последните лишава ума.
• Алчното око ще се задоволи само със сурова пръст.
• Алчният не си дава мира.
• Няма смисъл да виждаш чужда купчина неща.
• Всичко не стига за ненаситните.
• Той е във вода до шия, но иска да пие.
• Не можете да поискате сняг от алчен човек посред зима.
• Добра риба в чинията на някой друг.