Гатанки и стихове за охлюв
Гатанки и стихове за охлюв
Препоръчителни работи за консолидиране на знанията, получени в урока за запознаване с природата, темата "Охлюв".
Гатанки за охлюв
Цял ден пълзя по пътеката - Понякога го пускам, понякога скривам рогата. Не бързам да пълзя до вкъщи - Защо ме бързате напразно? Винаги нося къщата си със себе си - И затова винаги съм си вкъщи. (Охлюв)
Ето кой, разперва рогата Пълзене по пистата? Две антени на темето, И самата тя седи в колиба, Тя е късметлийка, Пълзи много бавно. (Охлюв)
Теремок, виж, пълзи, Той има късмет върху себе си Домакинята е богата, Рогатата домакиня. (Охлюв)
Моето мото е просто - „Нося всичко мое със себе си!“ Две антени над портата, Къщата носи своето... (Охлюв)
Какъв звяр, кажи ми, братко, Може ли да влезе сам? (Охлюв)
Две антени на темето, И самата тя седи в колиба, Тя е късметлийка, Пълзи много бавно. (Охлюв)
Цялата къща. Може би гном Той живее ли в тази къща? Той е очарователен, тази къща, Той сам ще пълзи по стръкчето трева! (Охлюв)
Рогата се изкачват по пътеката - Няма да сте в процес на изграждане? Докоснах ги малко — Рогата отново се скриха. (Охлюв)
Стихове за охлюв
"Охлюв"
(Игор Смолевски)
През лятото живеем на село. Няма по-добро място на света, Близо до къщата има река, Казва се Ока.
Рано сутрин, сред природата, В зелената градина, Намерихме охлюв в лозата И я кръстиха Лидка.
Тя има къща на гърба си, А самата тя е като странно джудже, О, и Lydka е красива - Гроздов охлюв.
Донесоха й грозде, Lydka ще бъде много щастлива, Изведнъж тя е гладна, Време е тя да яде.
***
По пътеката пълзи охлюв. Той носи къщата си на гърба си. Има врати, завеси и прозорци. Портрет на господарката на стената.
Легло, маса и стол, гардероб. Винаги можете да посетите. Всичко е направено здраво, надеждно, Да понесе тежестта на пътуването.
Спокойно и без да бърза, Цял ден, от храст до храст. Охлювът търпеливо пълзи. Пътят й не е лесен.
Вместо това, добре, вечер, Седнете на масата, пийте чай. Почерпете приятелите си с пайове. И, гледайки звездите, мечтайте.
"Охлюв"
(Усачев)
Валеше като из ведро. Отворих портата И видя в средата на двора Глупав охлюв.
Казвам й: - Виж, Ще се намокриш в локва. И тя ми е отвътре: - Това е отвън...
И вътре в мен е пролетта, Денят е прекрасен! – Тя ми отговори Черупката е стегната.
Казвам: - Навсякъде е тъмнина, Не мога да избягам от студа! А тя отвърна: - Дребнота. Все пак е отвън...
И вътре в мен е комфортът: Розите цъфтят, Птиците пеят красиво И водните кончета блестят!
- Е, седни сам! – Казах с усмивка И каза сбогом на смешното Глупав охлюв.
Дъждът свърши отдавна. Слънцето е на половината свят... И в мен е тъмно, Студено и мокро.
***
Къде пълзиш, охлювче, На тънък стрък трева, колеблив, Така го носиш със себе си Вашата собствена едностайна къща?