Гатанки, поговорки и стихотворения за вълка

Гатанки, пословици, поговорки и стихотворения за вълка

Вълк... Безусловен символ на злобата, сивотата и силата в народното творчество. Да, вълкът е опасен, но най-често народната мълва го обвинява в чужди грехове, които изобщо не са вълчи. „Слава е на вълка, но овцата се влачи от кукумявка“ – нечестивите овчари често приписвали собствените си престъпления на вълците. Да, степента на опасност от тези животни вече се определя до голяма степен от хората - ловците така са отгледали и отстреляли всички горски животни, че гладните вълци трябва да ловуват в по-населени места, където конфликтът с хората е неизбежен.

Вълците имат качества и навици, доста нехарактерни за другите животни. Дори беззащитните птици, в случай на нападение над гнездото, смело се втурват да защитят пилетата, но вълците по някаква причина не го правят - вълците напразно призовават за помощ по-възрастните си роднини и могат да избягат само чрез бяга. И това е въпреки факта, че вълците се отнасят с голямо уважение към потомството си - те учат вълчета, много се забъркват с тях и играят. И също така - вълците имат доста странна връзка с кучетата: изглежда, че вълците не трябва да "убиват" хрътки по време на лов (и освен това вълците често нападат кучета в селата, в самите им леговища), но в гората " "сив акули" дори не се опитват да се справят с кучетата, бягайки безпомощно и попадайки директно под изстрелите на ловците.

Има много различни митове за вълка. Корените на вековната враждебност към вълка се крият в отношението на вълка към домашните животни. Селското стопанство е било основата на човешкото съществуване от векове, така че хората са били толкова ревностни относно факторите, които биха могли да ги поставят на ръба на гладната смърт. В момента вълците не заплашват селското стопанство, но за съжаление не можем да забравим старите грехове.

Гатанки за вълка

Сив, страшен и зъб Предизвика суматоха. всичкоживотните избягаха. Изплаши тези животни... (вълк)

На кого му е студено през зимата Ходи ли ядосан, гладен? (вълк)

Сивото гони бялото, Той иска да вечеря с бели хора. Като настигне, щрака със зъби: Бяло - бедно, пълно - ... (вълк)

Той се сприятелява само с лисицата, Този звяр е ядосан, ядосан. Той щрака със зъби, така че щраква, Много страшно сиво... (вълк)

Прилича на овчарско куче. Което не е зъб е остър нож! Той тича със зяпнала уста, Той е готов да нападне овцете. (вълк)

Сивкав, назъбен. Ровейки из нивите, Търси телета и агнета. (вълк)

Притчи, поговорки и поличби за вълци

За да се страхувате от вълци - не ходете в гората. И вълците са сити, и овцете са цели. Ще се пролеят сълзи на вълк и овца. Колкото и да храниш вълка, той гледа в гората. Вълк евтино се наема за овчар, но светът ще помисли. Слава е на вълка, а Сава влачи овцете. Зъбите на вълка хранят, краката на заека се носят, опашката на лисицата защитава. Вълкът не е овчар, прасето не е градинар. Не побеждаваш вълка със състезание, побеждаваш вълка с прием. Вълкът е в ралото, а той в ливадата. Горко на овцете, дето вълкът е войвода. Вълкът линее всяка година, но всичко се случва. Може да се види и вълк в овча кожа. Вълк вълк няма да яде. Вълк от вълк не се трови. Виждайки козата, вълкът забравя гръмотевичната буря. Не можеш да убиеш вълка с една дума. Роден като вълк, никога лисица.

Стихове за вълк

***

Сред развалините, между корените, След като отвори дупка за жилище, Семейството на вълците растеше...

Вълк

Георги Петровски

Из гората скита тънък вълк... Дори стомахът залепна за гърба. Дори устата на бедния човек е скована; Времето наближава пролетта. Вълкът пресява студа, И красота има на село! Тук, в гората, има страшен глад, Е, има и самия сън: И ярета и агнета, Можете също така да ядете петел, "Марс", "Сникърс", шамфъстък, И други глупости.

Вълк

Саша Блек

Цялото село спи в снега. Няма ху-ху. Луната се скри за нощта. Снегът вали. Всички деца са на лед, На езерото. Шейните дружно свирят - Хайде да се наредим! Кой е в шейната, кой е ездачът. Вятър настрани. Нашият конвой се разтегна До март. Изведнъж водещият извиква: — Мамка му, спри! Спря шейната, спря смехът. „Братя, вълк!...“ Леле, колко беше опръскан! Като градушка. Всички от езерото са изчезнали – Кой къде. Къде е вълкът? Но това е куче - Нашият Барбос! Смях, рев, смях и приказки: "Ай да вълк!"

Вълк

Сив вълк скита. И щракайте и щракайте със зъби. Коса като четина, Станах по гръб.

Той не иска гъби, Той само скърца със зъби, Да ядеш зайци, Мушку ил ежонка.

Какво трябва да направи вълкът? Таралежите са много остри. Мишката се крие в дупка, Зайчето се скри на хълма.

Животните се зарадваха, Вълкът не се страхува. Все пак вълкът има зъбобол, И хленчи от болка.

Вълкът малини не яде, Червени боровинки и планинска пепел... Вълкът подгонил зайчето, Болен зъб с клечка:

- Ще ям малини, Червена боровинка и планинска пепел. Просто помогни, Излекувай зъба ми.

Един кълвач долетя до вълка, Той погледна в зъбата уста. От него стърчи треска. - Болният вълк е сериозен.

Кълвачът отвори устата на вълка Той излекува от треската. И той каза строго: - Всичко, търпеливо, готово.

Вълко, не обиждай слабия И не хващайте зверовете. Яжте пайове с гъби, Ако зъбите са скъпи.