Дисидентското движение в Съветския съюз накратко
Дисидентското движение в СССР се описва накратко като движение, което отрича комунистическата идеология. Той е широко разпространен в Съветския съюз през 70-те и 80-те години на 20 век. Самите те си дадоха други конвенционални имена, като „защитници на правата на човека“ и „дисиденти“. По този начин самите те се оставиха на милостта на сегашния режим и се бориха срещу несправедливостта в страната. Той успя да се появи, след като тоталитарният режим в СССР беше заменен от авторитарен - от този момент нататък несъгласието вече не се наказваше с екзекуция и ситуацията в страната като цяло се разреди.
С течение на времето много от идеите на дисидентите бяха легализирани, с преструктурирането дойде плурализмът, така че дисидентското движение се изчерпа. Дисидентите не се отличаваха с единство на политическите възгледи. Ако опишете накратко дисидентското движение в СССР, можете да го наречете разединено. Диапазонът от идеи, които той харесва, може да започне от марксистки теории до православно-националистически. Въпреки това, те все още имаха едно общо нещо, всички те се стремяха да постигнат признаването на човешкия живот като най-висша социална ценност, те също се стремяха да зачитат човешките права. Солженицин и Цукрив са сред най-известните представители на дисидентското движение. Те настояваха за демократизация на социалния живот, създаване на отворено общество и въвеждане на радикална икономическа реформа. За да предадат идеите си на обществото, те събираха и разпространяваха информация, забранена на държавно ниво.
Те подготвиха и разпространиха т. нар. „Отворени писма” в защита на незаконно осъдени граждани, както и за озвучаване на най-сериозните проблеми в държавата. Те организираха и демонстрации, най-голямата от които падна на 5 декември 1965 г. (на Пушкинския площад в Москва) в защита на правата, дадени от конституцията, и на 25 август 1968 г. (на Червения площад), като протестсрещу военната намеса в Чехословакия. Дисидентите морално подкрепяха гражданите и техните близки, в една или друга степен бяха подложени на репресии. Организиран е фонд за помощ. През 80-те години дисидентите получават подкрепа от Горбачов, той използва дисидентските идеи за създаване и популяризиране на универсални ценности и демократизиране на обществото като основа за своята политика.