Историята на древната цивилизация - империята на инките накратко
Цивилизацията на древните инки накратко
История на империята на инките
Империята на инките е най-голямата от всички държави, съществували в древна Южна Америка, съществувала от 11-ти до 16-ти век сл. н. е. Неговата територия беше доста голяма - тя заемаше земи от съвременния колумбийски град Пасто до река Мауле в Чили. Като цяло тя включваше цялата територия на съвременните държави Перу, Боливия и Еквадор, ако не смятаме източните й райони, обрасли с неустоима селва. Той също така включва част от съвременните Чили, Аржентина и Колумбия. За първи път европейците стигнаха тук след унищожаването на ацтекския Теночтитлан в Централна Америка - португалецът Алехо Гарсия пристигна тук през 1525 г. Империята на инките успява да устои на ударите на конквистадорите, които се интересуват от нови земи до 1572 г., но още през 1533 г. държавата на инките губи по-голямата част от територията си. Днес съществува хипотеза, според която древните инки са успели да се скрият в неоткрития град Паитита до средата на 18 век.
Според изследванията на археолозите инките не са се превърнали самостоятелно в един от най-развитите (сравнително) народи в двете Америки. Древните инки са възприели повечето от постиженията си от предишни народи, както и от онези народи, които са покорили. Преди инките да установят своя контрол над голяма част от Южна Америка, на този континент е имало други цивилизации. По-специално културата Сечи, която е разработила напоителни системи, Уара, която е най-близка до държавата на инките, културата Чиму с уникална архитектура и много други.
Близо до планинската верига на Андите и на крайбрежието до нея в периода от първото хилядолетие пр.н.е. д. до първото хилядолетие сл. Хр се появяват сравнително напреднали цивилизации, чиято икономическа основа е селското стопанство.Историята на държавата на инките започва през 12 век от н.е. на брега на езерото Титикака се обявява народ, чийто владетел става инката, който дава името на своя народ. Инките са живели на старото място за кратко, не за дълго. Върховният владетел решава да засели хората си в град Куско, така започва историята на инките и тяхната експанзия в околните земи. Още през 15-ти и 16-ти век цивилизацията на инките се разпространява в голяма част от територията на сегашните държави Еквадор, Перу, Боливия, Чили, Аржентина и дори достига до съвременна Колумбия.
Лидерът на инките Манко Капаку, благодарение на когото започва историята на държавата на инките, построява град Куско на надморска височина над 3,4 хиляди метра. Градът се простира в дълбока долина между две планински вериги. По време на неговото управление територията на държавата постепенно се увеличава. Последвалите лидери започнаха да носят титлата на инките като такъв цар. Инка Яуар Хуачак организира нещо като редовна армия в империята, която обаче се превръща в най-голямата сила в цяла Южна Америка. Най-големите завоевания обаче идват по време на управлението на инките Пачакути, благодарение на което историята на инките преминава в периода на империята.
Въпреки това през 15 век инките, накратко казано, не са били приятелски настроени помежду си. След управлението на единадесетия инка Уейн Капак остават двама синове, които започват война помежду си, разделяйки империята на два противоположни лагера. Войната завършва с победата на Атахуалпа над Хуаскар, малко преди пристигането на испанските конкистадори.
При осъществяването на своите завоевания инките са използвали еднакво ефективно както своята армия, така и политиката си – те са предизвиквали сътрудничеството на елита в тези места, които са били обект на завладяване. В същото време, преди атаката, инките изпращат няколко пъти до владетелите на определени земи предложение да се присъединят към империята. Цивилизацията на инките, разпространяваща се все по-навътре из континента,принуди всички покорени народи да научат езика си. В завзетите територии също са установени закони и обичаи. Те обаче не забраняват местните вярвания при условие, че покорените народи ще се покланят на върховното божество на инките - Инти. В допълнение, народните занаяти бяха активно подкрепяни, всеки завладян народ носеше свои собствени екипи. Това беше направено, за да може статусът и произходът на всеки жител на империята на инките да се определи по облеклото.
Страната на инките се отличаваше с ясно разделение на обществото на воини и такива, които не бяха. Само представители на кралския връх на империята или техните протежета, които задължително трябваше да се отнасят към етническата група на инките, можеха да ръководят армиите на инките. Интересно е, че страната на инките не е била напълно монархическа - властта в нея е принадлежала не само на владетеля на инките, но и на губернатора на столицата Куско. Според сведенията на историка Хуан де Бетансос, той се е занимавал с икономическите дела на империята и е осигурявал на армията всичко необходимо.
Глава 2 - Храмът на инките
Тази кратка статия ще разкаже историята на най-стария храм на цивилизацията на инките