Историята на древното Юдейско царство накратко
Крал на Юдейското кралство Период на Южното царство Вавилонски плен Юдея под управлението на Римската империя
Юдейското царство възниква в резултат на разпадането на Израелското царство през 10 век пр.н.е. д. Град Йерусалим се счита за негова столица. Легендарният цар Соломон умира през 928 г. пр.н.е. д., след което държавата му е разделена. В резултат на това десет племена основават държавата Израел, която е унищожена от асирийците през 721 г. пр.н.е. д. Крал Рехаб, синът на Соломон, стана лидер на новосформираната Юдея. Държавата успява да оцелее след агресията на Асирия, но през 586 г. пр.н.е. д. той е бил поробен от Вавилон, поради което град Вавилон се появява в библейските истории като концентрация на злото. Въпреки това, евреите успяха да оцелеят в плен на вавилонците, докато населението на Израел беше практически унищожено. Освен това до известна степен благодарение на Вавилон започва да се развива монотеизмът сред народите от Близкия изток, който по-късно успява да се превърне в християнство. Голяма част от населението на Юдея е взето в плен от вавилонците. След 70 години Вавилон беше превзет от персиеца Кир, който позволи на евреите да се върнат в Йерусалим и да построят там свой храм. Въпреки това Юдейското царство все още оставаше зависимо от Персия, която притежаваше цяла Месопотамия, Мала Азия, и Египет. Персите не ограничават израилтяните в тяхната религия и позволяват на евреите да живеят според Тората. От този момент започва да се развива доминиращият модел на развитие на еврейския народ, като Израел е център на техния културен живот. Оттук евреите се разпространяват в Северна Африка, Мала Азия, Кавказ и много други земи. През 332 пр.н.е д .. Александър Велики унищожава Персийското царство, в резултат на което Юдейското царство попада под управлението на египетската династия на Птолемеите, а през 201 г. пр.н.е. д. под управлението на империята на Селевкидите. Следслед като елинистическите държави идват на власт, гръцката култура става доминираща тук. Висшите класи на еврейското общество бързо възприели обичаите на гърците. Заедно с това тук започва да се развива философията и доминиращата идеология на фарисеите, които се стремят да спазват законите и ритуалите във всичко. Евреите започват да се заселват в други земи от 3 век пр.н.е. д. Тяхната диаспора се появи в Месопотамия, Бактрия, Грузия, Египет и дори директно в Римската империя. През 167 пр.н.е. д. Хасмонейският бунт е повдигнат, в резултат на което през 141 г. властта на Селевкидите е отхвърлена. Юдейското царство под управлението на династията на Хасмонеите просъществува до 37 г. пр.н.е. През 63 пр.н.е Юдейското царство беше затънало в граждански борби, от което се възползва римският командир Гней Помпей, установявайки властта си тук, след което Юдея призна протектората на римляните. През 70 г. сл. н. е Юдея престава да бъде автономна държава, превръщайки се в една от провинциите на Римската империя. След това историята на еврейското царство практически приключи. С разделянето на Римската империя тези земи са собственост на Източната Римска империя.