Крале (владетели) на Финикия накратко
Финикия никога не е била обединена под един град, както беше в други държави от древна Месопотамия. Царете на Финикия са предимно царете на големите финикийски градове. Освен това местните жители никога не са се осъзнавали като единен народ, те са се наричали "хора" на един или друг град - Тир, Сидон и др. Заедно тези хора формираха градска общност и провеждаха срещи за решаване на общоградски проблеми. В тях можеха да участват само местни жители на града и те се свикваха доста рядко. По-често вместо тях се събираше Съветът, който включваше членове на най-богатите семейства.
Финикийските владетели са управлявали всеки от тези градове, но не са имали абсолютна власт. Войските и чиновниците бяха под тяхно пълно подчинение и те контролираха и анексираните земи. В самите финикийски градове кралската власт беше ограничена до Съвета, владетелят не можеше да му се противопостави. Напълно възможно е поради тази причина дори в периода на отслабване на могъщите близкоизточни държави, като Египет и Асирия (страната на хетите напълно се разпаднала), властта в цяла Финикия да не е преминала към някоя от местни крале. Освен това този народ не можеше да си представи живота си без морето, така че финикийските колонии започнаха да растат по всички брегове на Средиземно море, всяка от които се придържаше към един или друг финикийски град. Дори могъщият Картаген, най-голямата от колониите, беше подчинен на град Тир - неговите владетели редовно пътуваха до този древен финикийски град, за да извършват религиозни обреди.
Морето носело богатство и на финикийските владетели. Те непрекъснато плаваха с кораби в Средиземно море, обикновените граждани, които имаха достатъчно пари, за да построят кораб, можеха да изпратят корабите си с кралски кораби. Зависимостта от търговията обаче била същевременно и слабост на финикийските царе – войнатамигновено подкопават икономическия потенциал на своите градове и когато Финикия е заплашена от унищожение от Асирия, владетелите на градовете решават да преминат под нейна юрисдикция без бой, само за да запазят държавата си.