Михайло Ломоносов накратко за личностите
Голям учен в истинския смисъл на думата.
Говорейки накратко за Ломоносов, трябва да се отбележи, че рожденият му ден беше през ноември преди два века, или по-скоро 1711 година. По стар стил това е 9-та и 10-та и дори 12-та година. Баща му, рибар, е обикновен селянин от провинция Архангелск. Михайло живееше в село Денисивка, което по това време принадлежеше към Холмогорски район, в устието на Двина. Михайло беше още дете, но вече не беше помощник на баща си. Той често ходеше с него на опасни плавания във водите на Бяло море и Северния океан.
Жизненият му път беше труден, пълен с опасности, които не сломиха, а само затвърдиха характера на момчето, което с всеки изминал ден ставаше все по-калено и накрая стана независимо и енергично. А постоянният престой, сред красотата на природата на северния регион, разви у детето изключителна способност за наблюдение. И не напразно той слушаше истории за Петър Велики.
Накратко, Ломоносов искаше да се научи да чете. Няколко пъти прочита с вдъхновение Мелентий Смотрицки, това е единствената светска книга, до която успява да се добере. Но тя не успя да задоволи желанието на Миша за висши науки и той реши да замине с каравана. И къде? Да, разбира се, в Москва. В крайна сметка само имаше възможност да се придобият знания.
Така през 1731 г. младият, все още неизвестен физик Ломоносов пристига в столицата. Времената са трудни за човека. Едва успява да си намери работа в сараевското училище. И дори имаше случай, когато Ломоносов, чиято кратка биография няма значение, показа изключителна интелигентност. Например. Човекът имаше счупена капачка, нямаше достатъчно пари да я купи или дори да я поправи. И някак си по този повод ученик на богати родители попита: „Миша, каква мъдрост наднича от шапката ти“, на което Ломоносов не се объркаи отговори – „Не е мъдрост, а глупост наднича.” Дали този случай вече говори сам за себе си и подчертава колко умен е бил младежът? И с такива моменти по пътя на живота, обикновеният син на рибар трябваше да се сблъска повече от веднъж в пенатите на университетите.
След като проучи малко, Михайло осъзна, че просто не може да намери отговори на въпросите си от академични учители по схоластично обучение. Ломоносов реши да отиде там, където е възможно да се намери всичко за физиката.
Така селското момче стана студент в Киевската академия. Но и тук очакванията му не се оправдаха и Ломоносов се върна в Москва, за да завърши Славяно-гръко-латинската академия. В края на курса Михайло е преместен в Санкт Петербургската академична гимназия, откъдето скоро е изпратен в чужбина, за да учи минно дело. Веднъж в Марбург, Ломоносов става слушател на философски лекции, изнасяни от философи, физици, логици, Волф, Файсберг, Хенкел. Но приятелството с Henkel не се развива, принуждавайки Михайло да се върне в Марбург през 40-те години на миналия век. Където е, той бързо се жени за Елизавета Кристина Зилх.
Финансовото положение на семейния студент става все по-лошо и той трябва да напусне града. Той дълго се скита в чужбина и накрая през 1741 г. се завръща в Санкт Петербург. В Санкт Петербург Михайло Васильович е назначен за адютант по физика, три години по-късно става професор по химия, 12 години по-късно член на кабинета в академията, а през 1759 г. ръководител на същата гимназия, университет и география. отдел. Говорейки накратко за Ломоносов, трябва да се отбележи, че напрегнатата, трудна, дълга борба с вражеската страна се отрази на състоянието на Михайло Васильович.
Неговият гений, изключително отношение към знанието, трудолюбие, патриотични нагласиРодината, твърдостта на убежденията само допринесоха за стремежа към умели открития в света на физиката, химията и астрономията. Ломоносов представи творбите си в научни колекции, които, за съжаление, изчезнаха след смъртта му. Казват, че са изчезнали, след като той е бил посетен от Елизабет I, която е наредила цялата му документация да бъде взета, уж в двореца за проучване и съхранение.
И на 4 април, на 54 години, през 1765 г. умира робът на естествените науки, физикът, химикът и учен Михайло Васильович Ломоносов. Рабът Божи, робът на науката е погребан в гробището на Александър Невския манастир.