Накратко за Киевска Рус

Киевска Рус е описана накратко като централизирана държава от феодален тип, която се формира в Източна Европа през последната четвърт на 9 век. Той се формира в резултат на завоевателната дейност на новгородските князе от династията Рюрик, от варяжки произход, които успяха да установят властта си в двата най-големи града - Новгород и Киев. Името Киевска Рус се появява след преместването на столицата в Киев.

Династията Рюрик управлява древните руски градове в продължение на няколко века, един от по-късните потомци на тази династия е московският цар Иван Грозни. Киев и Новгород бяха в стратегически изгодна позиция, през тях минаваше така нареченият „път от варягите към гърците“. Преминавайки по речните „пътища“ от Балтийско море до Черно море, варяжки и руски търговски кораби достигат до бреговете на Византия, което допринася за бързото обогатяване на Киевска Рус и повишава нейното значение на международната сцена от онова време.

През 10 век Киевска Рус започва да провежда кампании в чужбина, включително във Византия, което обаче не попречи на двете велики сили да установят приятелски отношения в бъдеще. Приятелството между Византия и Киевска Рус доведе до приемането на християнството като държавна религия. Рус е покръстена от киевския княз Владимир Велики в края на 10 век, внук на княгиня Олга (която, както знаете, също е била християнка). Езическият култ беше частично изтласкан от Русия („магьосниците“, които бяха особено упорити по този въпрос, отиде далеч на изток) и частично вплетен в християнската вяра за по-бърза асимилация.

През този период Киевска Рус се интересува от западноевропейските страни, Киев започва да води дипломатически преговори с водещите държави от онова време. В западните източници Киевска Рус е спомената накратко като земя на градовете - Гордарик. Въпросът е в товаза ранното средновековие в Русия наистина имаше много големи градове, в аналите беше възможно да се намерят описания на 24 от тях, но в действителност имаше много повече от тях.

Киевска Рус достига най-големия си разцвет по време на управлението на Ярослав Мъдри, който управлява през първата половина на XI век. С течение на времето обаче държавата отслабва, преди всичко поради самите крале, които дават на синовете си равни права. В резултат на това разпокъсаната държава затъна в междуособици и през 13 век повечето руски княжества лесно бяха заловени от Златната орда