Накратко за образованието през Средновековието
Благодарение на Боеций образованието през Средновековието е разделено на две основни групи. „Тривиумът“ включваше предмети като граматика, реторика и диалектика, а „квадрилиумът“ включваше музика, геометрия, астрономия и математика. Музиката като предмет също се третира като точна наука, освен това музикалните теоретици се ценят повече от практиците. Преразгледано е и обучението по физическа култура на децата. В древността физическото здраве се е смятало за неразделна част от науката, освен че поддържането на физическото здраве е имало и религиозен характер, тъй като Олимпийските игри са били считани за свещени. Във времената на древен Рим физическото развитие вече не е свързано с морала – било е „на мода“ да се спортува, но това не пречело да се прибягва до всякакви пороци едновременно. Ето защо не е изненадващо, че за християните спортът се свързва предимно с Колизеума, римският символ, където са убити много християни.
По този начин образованието през Средновековието е насочено главно към подобряване на духовния компонент, който значително липсва в древен Рим. Занимаването със селското стопанство от детството също остана, тъй като средновековните държави често воюваха, освен това новите народи, едва наскоро приели християнството, дълго време не смятаха образованието за необходимо. В разбирането на неотдавнашните варвари човек е бил войн, чиято грижа е защитата на родния му дом и държава от врагове, а науката е безсмислен и ненужен бизнес. Остготският крал Теодорих, който окупира Северна Италия и установи столицата в Равена, споделя това мнение, но въпреки това подкрепя развитието на науката и изкуството по всички възможни начини. Той възпитава сина си като варварин, но внукът му преминава през най-добрите учебни заведения за времето си. Последният не можа да запази властта, тъй като не можа да получи адекватна подкрепа сред вестготите.
INкато цяло образованието от онези времена може да се нарече абстрактно, тъй като практическото приложение на знанията на теоретиците се считаше за второстепенна научна работа. Но сред изучаваните дисциплини са избрани най-важните от съществуващите, всички те се изучават и до днес, макар и под различна форма и с използването на по-съвременни знания. В онези дни устното обучение беше по-ценено, докато ученето в наше време е невъзможно без цели библиотеки и книжни публикации.