Староасирийският период е кратък

Първият етап в развитието е староасирийският период, който продължава от края на 3-то хилядолетие пр.н.е. д. и до средата на втория. По това време държавата остава малка, центърът й е град Ашур.

По това време населението на държавата не е особено войнствено - асирийците се занимават със земеделие, отглеждат грозде, а в северните райони процъфтява скотовъдството. За напояване на нивите и лозята си те използвали напоителни канали, доставящи вода от река Тигър.

Асирия обаче се развива активно изключително благодарение на търговията. Именно тук са минавали основните търговски пътища от онова време, водещи от брега на Средиземно море до Елам, Мала Азия и Кавказките планини. Ашур бързо започва да създава търговски колонии, които му позволяват да печели повече. Скоро държавата стана по-силна, покори няколко околни града и започна да се бори за колониите на други държави. Още в началото на II хилядолетие пр.н.е. д. Асирия завладява колониите на акадците - Хасур. Староасирийски период През староасирийския период източните региони на Мала Азия са били активно колонизирани. Оттам различни метали, добитък, вълна и други материали навлизат в Месопотамия. Зърно, калай и различни продукти на занаятчии отиваха там за обмен. През 18 век пр.н.е в град Каниш е създадена своеобразна търговска гилдия.

В същото време властта в Асирия преминава към благородниците, които забогатяват от търговия. Неговите представители съставлявали съвета, управлявали града. Асирийският цар, получаващ властта си главно по наследство, в онези дни е бил само глава на свещеническия култ. Неговият отдел отговаряше за градското планиране и управлението на армията по време на войната. Старият асирийски период завършва през 16 век пр.н.е. д., когато държавата Митани го завладява, което води до неговия упадък.