Територията на Финикия, където се намира, географско положение, основното място, където се намира накратко

Една от най-важните характеристики, които отличават древна Финикия, е нейното географско положение. Територията му е тънка ивица земя по протежение на Средиземно море, между Египет и Месопотамия, на север от царството на Израел. Този район е бил заселен отдавна, но дълго време не е имал самостоятелност. Някога древен Шумер граничеше с Египет приблизително на тези места, но местните градове бяха разделени един от друг от реки и скални образувания.

Територията на Финикия по време на нейния разцвет, от 12 до 8 век пр.н.е. д., на ширина не надвишава 15-30 километра, а на дължина не надвишава 200 километра. На тази територия се образуват големи градове като Тир, Сидон, Библ и др. Най-южният град беше Дор (от същия град се роди един от приетите музикални стилове - Дориан), на север беше град Арвад. Почти всички най-големи финикийски градове бяха разположени на морския бряг, въпреки че територията, заета от тях, беше планинска. Местоположението на Финикия също се споменава в библейските текстове, именно тук са живели филистимците, с които воюва Израелското царство.

Те се появяват тук, очевидно, в резултат на нашествието на морските народи в края на 13 век пр.н.е. д. Местните мощни държави отслабнаха под натиска на новодошлите, борбата между хетите и египтяните за източното средиземноморско крайбрежие спря и финикийските градове успяха да получат независимост. Местоположението на Финикия улесняваше мореплаването, те не бяха зависими от земеделските напоителни системи и получаваха по-голямата част от храната си от морето. По време на разцвета си Финикия се превръща в истинска колониална империя - те създават свои селища по всички брегове на Средиземно море, най-големите от които са в Испания и на територията на съвременен Тунис (Картаген).

През 8 век Финикия порадислабостта и вътрешното разединение лесно превръщат Асирия в свой приток през 538 г. пр.н.е. пр. н. е. тази територия е превзета от персите, след което повечето финикийски колонии се отърват от метрополията и Картаген става новият център. Оттогава Финикия остава постоянно променящ се регион. Херодот пише, че е заемал земята от Посидия до Палестина, по време на епохата на Селевкидите е заемал земята от Орфосия до устието на река Нар-Зерк. Страбон пише, че се простира по цялото крайбрежие до Пелузий. По време на римското владичество към него е добавен Дамаск, а след това е разделен на Приморски и Ливански, като е добавена Палмира. Днес там, където се намираше Финикия, се намира държавата Ливан, а онези земи, които не бяха част от Ливан, станаха част от Сирия.