Цветаева стихове за есента

Предлагаме ви красиви есенни стихове от Марина Цветаева. Всеки от нас знае добре стиховете на Марина Цветаева за есентаот детството, а някои ги четат на своите деца и внуци. Тези стихотворения са включени в училищната програма за различните класове. Кратките стихотворения на Цветаева за есента помагат не само за развитието на езика и паметта, но и за запознаване с красивото време на годината, есента.

Марина Цветаева – стихотворение Есен

Когато гледам хвърчащите листа, Летят до края на калдъръма, Пометени са като художник с четка, Картина на тази, която най-после свършва,

Мисля си (вече никой не ме харесва Нито състоянието ми, нито целият ми замислен вид), Това, което е ясно жълто, определено ръждясало Едно такова листо на върха е забравено.

Марина Цветаева - Есен в Тарус

Ясна сутрин е, не е горещо, Тичаш през поляната без нищо. Баржа бавно се дърпа Надолу по река Ока.

Няколко думи неволно.

Звъни ли в полето? На поляната? На вършитба ли отиват? Очите погледнаха за миг В нечия съдба.

Синята далечина между боровете, Реч и бръмчене по течението... И есента се усмихва Нашата пролет.

Животите се отвориха, но все пак. Ах, златни дни! Колко далеч са те. Боже! Боже, колко далеч!