Стихове от пащърнак за есента
Предлагаме ви красиви есенни стихове от Б. Пастернак. Всеки от нас знае добре стихотворенията на Пастернак за есента от детството, а някои ги четат на своите деца и внуци. Тези стихотворения са включени в училищната програма за различните класове. Кратките стихотворения на Пастернак за есента помагат не само за развитието на езика и паметта, но и за запознаване с красивото време на годината, есента.
Златна есен - стихове на Борис Пастернак
Есента. Приказно имение, Отворено за оглед от всички. Виещи се горски пътища, Надникване в езера.
Като на изложба на картини: Зали, зали, зали, зали Брястове, ясени, есенници В невиждана позлата.
Липов златен обръч — Като венец на булка. Брезово лице — под було Булчинско и прозрачно.
Заровена пръст Под листата в ровове, ями. В жълтите кленове на пристройката, Като в позлатени рамки.
Къде са дърветата през септември На разсъмване те стоят по двойки И залезът върху кората им Оставя кехлибарена следа.
Където не можеш да стъпиш в дерето, За да не стане известно на всички: Толкова бушува, че не се прави крачка, Под краката е дървен лист.
Където звучи в края на алеи Ехо от стръмно спускане И черешова лепка в зори Втвърдява се във вид на съсирек.
Есента. Древно кътче Стари книги, дрехи, оръжия, Къде е каталогът на съкровищата Разлистване на студа.
Есен (Оставих семейството си...) - Борис Пастернак
Оставих семейството си, Всички близки отдавна са в безпорядък, И вечната самота Всичко е изцяло в сърцето и природата.
И ето ме с теб в караулката. Гората е пуста и безлюдна. Както в песента, пътеките и коловозите са наполовина обрасли.
Сега сме сами с тъга Гледат ни стени от трупи. Не сме обещали да предприемем никакви пречки, Ще умрем откровено.
Ниеда поседим един час и да станем в три, Аз с книга, ти с шевица, И на разсъмване няма да усетим, Как ще спрем да се целуваме.
Още по-величествено и безгрижно Вдигнете шум, паднете, листа, И надминете чашата на вчерашната горчивина Днешния копнеж.
Умиление, желание, красота! Да се разпръснем в септемврийския шум! Зарови се в есенния шум! Замръзни или се разпадни!
По същия начин хвърляш роклята си Както горичката хвърля листата си Когато падаш в прегръдка В роба с копринена четка.
Ти си благословията на пагубна стъпка, Когато животът е пълен с болести, И коренът на красотата е смелостта, И това ни привлича един към друг.
Борис Пастернак - Женско лято
Листата на касиса са груби и като плат. В къщата се смее и звънят на прозорците, В него се режат, и втасват, и пипер, И карамфил се слага в марината.
Гората хвърля като присмехулник Тази шума по стръмен склон, Където леската изгоря на слънце Сякаш обгорена от топлината на огъня.
Тук пътят се спуска в дере, Тук има сухи стари корани, И дрипите на есента са жалки, Всичко е пометено в това дере.
И че Вселената е по-проста, отколкото друг мисли хитрецът, Че е като горичка, потопена във вода, Че всичко има своя край.
Какво е безсмислено да пляскаш с очи, Когато всичко пред теб е изгоряло И есента влачи бели сажди Като мрежа през прозореца.
Пътят от градината е счупен в оградата И се губи в брезовата горичка. В къщата има смях и битов шум, Същият шум и смях е далеч.
Борис Пастернак - Есенна гора
Есенната гора се разроши. В нея има сянка, и сън, и тишина. Ни катерица, ни сова, ни кълвач Не се събужда от сън.
И слънцето, по есенните пътеки Влезе в него по склона на деня, Примижава в кръг от страх, В него капан не се крие.
INв него дребосък, храсти и трепетлики, И мъхове и гъсталаци от елша, И някъде зад горско блато Петли пеят в селото.
Петелът ще преглътне неговия вик, И пак мълчи дълго време, Сякаш зает да мисли, Какъв е смисълът на този припев.
Но някъде в далечния ъгъл Съсед пропя. Като пазач от стражева кула, Петел ще се отзове.
Ще отекне като ехо, И ето, след петела, петелът Ще отбележат с гърлото, като крайъгълен камък, Изток и запад, север, юг.
От звъна на петела Ще върви до края на гората И пак ще види по навик Нивите и далечината и синевата на небето.