Стихотворение за лятото
И ще избягам във вековната гора, Не ми трябват морето и блатото, Ще хвана птицата да пее. Горски цветя прегърнати,
Със снопче зелена трева, Пиян с изворна вода, След като разговарях с ехото, доколкото можех, И като отгатна тайните на съдбата.
Ще изляза от тихата гора, Със зелена мечтана гривна, И тази скитаща гюлвиса, Като пазител на горската тишина,
Той ме търси с дъха си, Галещ като маршмелоу, Не можех да понасям тайните. Целомъдрието на гората към света.
Мечтаем за лято през зимата, През зимата мечтаем за лято, А през есента мирише на пролет... Такава е природата на нас, децата. Автор: Васил Познански