Стиховете на тютчев за есента

Предлагаме ви красиви есенни стихове от Ф. Тютчев. Всеки от нас знае добре стиховете на Тютчев за есента от детството, а някои ги четат на своите деца и внуци. Тези стихотворения са включени в училищната програма за различните класове.

Кратките стихотворения на Тютчев за есента помагат не само за развитието на езика и паметта, но и за запознаване с красивото време на годината, есента

.

Ф. Тютчев - Есента е на оригинала

Има есента на оригинала Кратък, но прекрасен сезон — Целият ден е като кристал, И лъчезарни вечери...

Там, дето веселият сърп вървеше и класът падна, Сега всичко е празно - пространство навсякъде,- Само паяжина тънка коса Блести на лежерна бразда.

Въздухът е празен, птиците вече не се чуват, Но още е далече до първите зимни бури - И ясна и топла синева се лее Върху летовниците в полето... *** В късна есен – Ф. В. ТютчевВ късна есен Обичам градината на Царско село, Когато е в тих здрач, Сякаш в дрямка, покрити И белокрили видения Върху смътните езера от стъкло В някакво вцепенение Докосват се в този здрач... И върху порфирните стъпала на Екатерининските дворци Падат мрачни сенки от ранните октомврийски вечери - И градината тъмнее като дъб, И под звездите от мрака на нощта, Като отражение на славното минало, Изплува златен купол... *** На връщане - Ф. В. ТютчевРоден пейзаж... Под димен покров на огромен снежен облак Далината е синя - с мрачната си гора, Забулена в есенна мъгла... Всичко е голо и пусто и неизмеримо В монотонността на безмълвието... На места само петна проблясват от застояли води, покрити с първия лед. *** Затрупани от дълбок сън - ТютчевОбхванат от дълбок сън, Тъжна е гората полусъблечена... Zможе би сто летни листа, Блестящи с есенна позлата, Все още шумолещи по клоните. С изтощените си стари листа, Пръскащ лъч като мълния! Какъв изсъхващ сапун! Какво красотата е в него за нас, Кога, така цъфтял и живял, Сега, толкова немощен и слаб, Ще се усмихне за последен път!..