Суриков стихове за зимата

Предлагаме ви красиви зимни стихове от Иван Суриков. Всеки от нас знае добре стиховете на Иван Суриков за зиматаот детството, а някои ги четат на своите деца и внуци. Тези произведения са включени в училищната програма за различни класове. Кратките стихотворения за зимата от Иван Суриковпомагат не само за развитието на езика и паметта, но и за запознаване с красивото време на годината, зимата.

Стихотворение на Зима Суриков

Бял сняг, пухкав Вихри се във въздуха И земята е тиха Падане, лягане.

И е сутрин под снега Полето побеля, Точно като воал Всички го носеха.

Тъмна гора като шапка Един странен се покри И заспа под него Силна, несломима...

Божиите дни са кратки, Слънцето грее малко, Тук дойдоха студовете - И дойде зимата.

Селски работник Изваждане на шейната, Снежни планини Децата строят.

Отдавна е селянин Чаках студената зима, И къщата със слама Той покри външната страна.

За да има вятър в къщата Не минавай през пукнатините, Нямаше да духат сняг Бури и виелици.

Вече е спокоен - Всичко наоколо е покрито, И той не се страхува

Ядосан мраз, ядосан.

Стихотворение Детство Суриков В.

Това е моето село; Това е моят роден дом; Тук се люлея в шейна Планината е стръмна;

Ето шейната навита, И аз съм момче! Навеждам се стремглаво Надолу, в снежна преспа.

И момчета приятели, Стоейки над мен, Те реват щастливо Над проблемите ми.

Цялото лице и ръце Снегът ме залепи... Аз съм в снежна преспа от скръб, И момчетата се смеят!

Но междувременно селото вече е Сонечко много отдавна; Изви се виелица, Небето е тъмно.

Ще бъдеш навсякъде, Не можете да огънете ръцете си И се приберете тихо вкъщи, Ти се възхищаваш от това.

Старо кожено палто Хвърлете го от раменете си; Ще се качите на печката Сивата коса на баба.

И седиш, без да кажеш дума... Тишина навсякъде; Всичко, което чувате, е вой Виелица зад прозореца.

В един ъгъл, наведен, Дядото тъче черги; Майката зад чекръка Тихо преде лен.

Къщата е осветена от Свети огън; Зимната вечер продължава, Продължава и продължава…

И ще започна при баба Моля за приказки; И баба ми ще започне за мен Приказки за изказване:

Като цар Иван Той хвана езическата птица; Като негова булка Сивият вълк го разбра.

Слушам приказка,— Сърцето все още умира; И има гняв в тръбата Вятърът пее гневно.

Ще се вкопча в старата жена. Речта тихо мърмори, И очите ми са силни Сладка мечта гори.

И в съня си сънувам Прекрасни земи. И царевич Иван - Това е като мен.

Тук пред мен Чудна градина цъфти; В тази градина има голямо Дървото расте.

Златна клетка Виси на кучка; В тази клетка има птица Много е горещо.

Скача в тази клетка, Пее весело; Ярка, невероятна светлина Цялата градина е наводнена.

Тук се промъкнах до нея И вземете клетката! И се иска от градината Бягайте с птицата.

Но не беше тук! Чу се шум, шум; Пазачът избяга Към градината от всички страни.

Ръцете ми бяха изкривени И ме водят... И треперейки от страх, Събуждам се.

Вече в къщата, в прозореца, Слънцето гледа; Пред иконата на водно конче Молете се, струва си.

Ти течеше щастливо, Детство! Не бяхте засенчени Мъка и неприятности.