Диагностика и лечение на рак на белия дроб

Ракът на белия дробе най-разпространеното онкологично заболяване, което се характеризира с неконтролирана пролиферация на злокачествени клетки, които са се образували в резултат на дегенерация на нормални клетки.

В много случаи това опасно заболяване протича с леко изразени симптоми или изобщо без тях. Поради тази причина е много трудно да се диагностицира на ранен етап: тревожността започва, когато патологията достигне последните етапи и вече не се поддава на лечение.

Защо се появява?

Нормално функциониращите белодробни клетки са обект на строга закономерност в процеса на техния растеж, възпроизводство и последваща смърт. Новите клетки се образуват в количеството, необходимо за замяна на старите, освен това техният растеж е ограничен от границите на белодробната тъкан и се извършва с определена скорост.

Въпреки това, под въздействието на някои фактори (засега не напълно изяснени), деленето на клетките излиза извън контрол, те губят диференциация и се превръщат в рак.

Туморните клетки не умират, а продължават активния си растеж и възпроизводство, докато излизат извън границите на органа и произвеждат токсини, които имат разрушителен ефект върху човешкото тяло.

Можете да прочетете статията на тази връзка за подробности относно симптомите и причините за рак на белия дроб.

към съдържанието?

Класификация и етапи на заболяването

Хистологично заболяването се разделя на две групи:

Недребноклетъчен рак.

Дребноклетъчен рак.

Първият тип (недребноклетъчен)се среща в по-голямата част от случаите (до 85%). При ранна диагностика туморът лесно се отстранява хирургично

Дребноклетъчен типсе диагностицира в 15% от случаите. Характеризира се с особено агресивен ход и ранна поява на метастази в лимфните възли, черния дроб,кости, мозък. Поради тази причина не се използват хирургични методи за лечение на този вид тумор. В ранните етапи те практикуват предимно радио и химиотерапия.

При определяне на етапа на развитие на патологичния процес се вземат предвид хистологичните характеристики на рака. При дребноклетъчните разновидности разпространението в други органи може да бъде:

• ограничена, при която се появяват злокачествени промени в единия бял дроб и околните тъкани;
• голям - туморът се разпространява извън белия дроб и обхваща гръдните тъкани или доста отдалечени органи;

Малкоклетъчните форми са разделени на шест етапа:

• скрити - раковите клетки се намират в състава на храчките или течността, получена по време на бронхоскопия, но самата неоплазма все още не е налице;
• нула - в белодробната лигавица се откриват злокачествени клетки, открива се карцином;
• първият - неоплазмата започва да расте в белия дроб и води до увреждане на дълбоко разположени тъкани;
• вторият - метастазите достигат до съседните лимфни възли;
• третият - раковите клетки се намират в диафрагмата, гръдната стена, разположени в близост до органи, лимфни възли и съдове (често дори отдалечени);
• четвъртият - злокачествено новообразувание обхваща всички дялове на белия дроб, разпространява се в друг бял дроб, големи метастази достигат до отдалечени органи: кости, черен дроб и мозък.

към съдържанието?

Диагностични методи

В началния етап е доста трудно да се диагностицира рак поради трудността да се разграничи от редица патологии с подобни симптоми, например от пневмония. В допълнение, данните от анализа не отразяват напълно степента на развитие на патологичния процес.

Въпреки това ранната диагностика е много важна, тъй като откриването на заболяването в началния етапвъзможността за спасяване на живота на пациента зависи от етапа.

Диагностичните методи могат условно да се разделят на основнии допълнителни.

Рентгенографиятавсе още остава основният метод за диагностициране на рак на белия дроб.

Местоположението на тумора в центъра води до нарушаване на нормалната вентилация на определена част от белия дроб и стесняване на бронха, разположен наблизо. В този случай зоната с намалена прозрачност е ясно видима на рентгеновото изображение.

Значително нарушение на проходимостта на бронхите често води до пневмония. В този случай изображението показва област на белия дроб с намален обем и значителни неравномерни уплътнения.

Пълното блокиране на бронха провокира колапс на засегнатата част на белия дроб (ателектаза). В същото време на рентгеновото изображение се вижда потъмняла област. Степента на потъмняване е право пропорционална на калибъра на запушения бронх.

Периферната локализация на тумора води до проява на напълно различна картина. Изследването на рентгеновото изображение разкрива сянка с интензивен цвят. Има овална форма, с неравни ръбове. Ако неоплазмата вече е довела до възпалителен процес в лимфните съдове, може да се види, че пътищата, които се отклоняват от овала, са насочени към основата на засегнатия бял дроб.

Компютърна томографиясе предписва в случай, че се планира хирургична интервенция. Целта му е да се изследва степента на проникване на тумора в съседни структури и органи, състоянието на лимфните възли и др. Обикновено лимфните възли трябва да са по-малки от 1 cm. Увеличаването им до 1 см вече е признак на патология. При достигане на 1,5 см е възможно да се говори с увереност за метастазата на лимфния възел.

Ядрено-магнитен резонанс( MRT) се използва за определяне на специфичната локализация на неоплазмата. Методабсолютно безопасен за хората (не води до радиация) и много ефективен. С негова помощ се получават детайлни изображения с висока разделителна способност, които позволяват да се открият дори едва забележими промени в структурата на тъканите и органите. Единственото противопоказание за MRI е наличието на метални импланти, драйвери на сърдечния ритъм, изкуствени клапи, които могат да се изместят под въздействието на магнитно поле.

Други методи за основно изследване:

• позитронно-емисионна томография( PET) – използва се за изясняване на разпространението на патологичния процес в лимфните възли и за откриване на метастази във втория бял дроб;
• ангиография- ви позволява да откриете места на стесняване на лумена или пълно запушване на кръвоносните съдове на белия дроб, както и областите и степента на аневризма (дилатация) на съдовете, границите на разпространение на тумора, наличието и локализацията на вътрешно кървене;
• Рентгеново изследване на костите(предписано, ако имат синдром на болка);
• остеосцинтиграфия( сканиране на кости) – използва се при дребноклетъчен рак.

Допълнителни методи за изследванесе използват за определяне на вида на неоплазмата. Ако се окаже, че е злокачествен, се правят анализи за изясняване на конкретния вид и степен на процеса.

Бронхоскопиятае един от най-важните допълнителни методи. Помага за откриване на тумор в случай на проникване в лумена на бронхите, както и за откриване на инфилтрация на бронхиалните стени или тяхното компресиране. В бронха се вкарва гъвкава тръба с прикрепена леща, с която се изследват вътрешните симптоми. С помощта на този апарат се взема и биопсия за допълнителни анализи с цел откриване на тумора.

Морфологично изследванена храчки, бронхиални намазки и промивкиизползвани за откриване на ракови клетки в тях.

Медиастиноскопиясе използва в случай на съмнение за метастази в лимфни възли. Изследването се провежда под обща анестезия. На шията на пациента се прави малък разрез, през който се взема проба от тъкан на лимфен възел за по-нататъшен анализ за наличие на злокачествени клетки.

Биопсия– морфологично и имунологично изследване на проба от неоплазма за наличие на туморни клетки в нея.

Кръвен тест– този метод не се използва за установяване на диагнозата, а за нейното изясняване. Определено ниво на хемоглобина и ESR може да показва наличието на раков процес. Изследват се и така наречените туморни маркери - специални показатели, чието повишаване е доказателство за наличието на тумор.

към съдържанието?

Лечение на рак на белия дроб

Лечението зависи от стадия и формата на заболяването.

При дребноклетъчната форма се прилагат лъчетерапия и химиотерапия.

Недребноклетъчната разновидност се лекува предимно чрез хирургични методи. Трудността се състои във факта, че в приблизително 30-50% от случаите заболяването се открива на етапа на широко разпространени метастази в лимфни възли, органи и тъкани. В същото време прогнозата е много неблагоприятна. При липса на лечение продължителността на живота на пациентите е до 4 месеца, в редки случаи - до 1 година.

Използването на най-новите схеми на полихимиотерапия позволява да се увеличи показателят до 6-8 месеца. В 20% от случаите пациентите живеят повече от една година.

Химиотерапията обаче води до сериозни странични ефекти:

• невропения - липса на защита срещу всякакви форми на инфекции (в 76% от случаите);
• тромбоцитопения - наблюдава се тежко кървене (42%);
• диария (13%).

При навлизане в четвъртия етап се предписва изключителнопалиативно (насочено към подобряване на качеството на живот на пациента, намаляване на страданието му) или симптоматично лечение.

Сред палиативните методи трябва да се отбележи:

• анестезия;
• детоксикация;
• кислородна терапия;
• палиативни форми на операции (имплантиране на ентеростомия, трахеостомия, нефростомия, гастростомия).