Какво трябва да се направи в живота

Има две противоположни гледни точки за това какво трябва да се прави в живота.

Една гледна точка се проповядва от много езотерици, мениджъри на времето, автори на теории за формирането на събитията с помощта на мисълта и т.н. Тя се състои в това, че трябва да правите това, което обичате, това, което душата ви е страстна, и тогава, може би не веднага, но всичко, което ще имате

Друга гледна точка може да се намери например при Кастанеда. За да опростите, това звучи така: няма значение какво правите, защото всичко е безсмислено и най-важното е, че сте избрали този вид дейност. Трябва да се научите да правите безупречно това, което сте избрали.

Дълго време не можех да приема втората гледна точка, но наскоро ме осени мисълта, че в нея има голяма част от истината. В крайна сметка, както се оказва на практика: започвате да правите това, което душата ви е страстна. Например танци. Но когато една съботна сутрин се събудите рано и видите, че навън вали, разбирате, че изобщо не искате да ходите никъде. И всички ентусиазирани мисли за това колко готино ще танцувате изчезнаха някъде. Имам само една мисъл: искам да спя.

Тоест, става дума за това, че все пак трябва да се дисциплинирате.

В отношенията например се случва същото. Изглежда, че обичате един човек, добре сте с него и т.н. Но все пак има моменти, когато сте изправени пред цялото бреме на отговорността, която носи тази връзка. Например, вие сте много уморени, нервни на работа, прибирате се у дома и трябва да сготвите вечеря за любовника си. И тук започва когнитивният дисонанс. Изглежда, че го (я) обичаш. Но, от друга страна, искаш да спиш така, падаш от краката... И чувствата някак веднага остават на заден план.

И е невъзможно да ходиш вечно в състояние на любов (както и в състояние на ентусиазъм за нещо, като например танци). И тук е необходимо усилиеволя и самодисциплина. Правите нещо не защото ви харесва или заради някого, когото обичате, а защото сте решили, избрали сте, поели сте отговорност и сега действате съответно.

Оказва се, че нашите чувства и емоции не са толкова надеждни, колкото разумът и волята. Настроенията ни се променят и насладата, която изпитахте вчера, днес може да я няма. И обратното, започвате да харесвате нещо в процеса, от което първоначално не сте изпитвали удоволствие, започвате да получавате удоволствие от него. Оказва се, че наистина няма голяма разлика какво да правим.

Въпреки това все още вярвам, че има разлика. Именно нашите склонности към нещо могат да послужат като основа за нашия избор и само силата на волята и самодисциплината ще помогнат да се придържаме към този избор.