Самозасяващ се мак
Светло място в цветната градина е макът
Сред ярките цъфтящи растения особено се откроява самосовият мак - нежно и крехко цвете, което не отстъпва по красота на други "чистокръвни" сортове и видове.
Самосевният мак е едногодишно тревисто (понякога двугодишно) растение. Има разклонено стъбло с височина 30-80 см. Стъблото, стъблата, листата и пъпките са гъсто покрити с твърди четинки. Пръчкова коренова система.
Листата на мака са доста големи, сиво-зелени на цвят, разчленени, имат триделна форма, с перести удължени сегменти.
Цветоносът на растението е дълъг. Пъпките достигат дължина 2,5 см, имат овално-продълговата форма. Цветовете са обагрени в червено, лилаво, бяло или розово. Четири венчелистчета са закръглени, ширина до 6 см. В основата на венчелистчетата има тъмно петно. Диаметърът на цветята е 5-7 см. Има много тичинки, нишките им са тънки, черни или червени на цвят; прашниците продълговати.
Макът цъфти от април до юли.
Плодът е кутийка, дълга около 2,2 см, стеснена в основата на тънка дръжка. Плодовете на самозасяващия се мак узряват през август - септември. Много семена, около 20-50 000. Сходството на семената се запазва няколко години.
Самойковият мак е широко разпространен в районите на Северна Африка, в страните от Западна Азия, Кавказ, на Индийския субконтинент (Пакистан), в Северна, Централна, Източна и Южна Европа.
В Русия растението може да се намери в европейската част (с изключение на тайгата) и в Северен Кавказ. Хората донесоха растението в страните от Северна Америка, на Азорските острови.
Растението расте по обработваеми и угари, край пътища, по скалисти склонове. В южните райони на Русия се счита за плевел поради масивната популация на парни полета.
Използването на самосевен мак.
Отглежда се като декоративно растение. Растението обича слънчево място, добре дренирана, песъчливо-глинеста почва. Размножава се със семена през пролетта и есента.
Отглеждат се много форми и сортове, които се различават по цветя, които имат цвят от бяло до червено-червено.
Като лечебно растение макът е използван още в древен Египет. Днес не се използва в традиционната медицина. В народната медицина чаят от венчелистчетата се използва при кашлица и неспокойствие при деца. Отвара от растението в мляко се използва при болести на шарка и пикочен мехур, дизентерия и детски разстройства. Ако към отварата добавите мед, тя става отлично потогонно средство. Инфузията се използва за болка и като хипнотик.
Свежото растение е слабо отровно. Ежедневната употреба на инфузия от сушени венчелистчета се счита за безопасна. Изсушените венчелистчета съдържат пигмент и се използват за оцветяване на сиропи и вина.