Кръщението Господне е историята на празника

Празникът Кръщение закрива дванадесет празника.

На този ден Църквата празнува влизането на Исус Христос в пътя на служението на хората, началото на неговата проповед.

В деня на Кръщението навсякъде в църквите, на реки, езера се извършва водосвет, обред за освещаване на вода в леген, направен под формата на православен кръст.

Кръщението Господне е Светото Богоявление

На 19 януари Светата църква чества Кръщението на нашия Господ Иисус Христос. Това е един от големите двунадесети празници, който се празнува не по-малко тържествено от Коледа.

Може да се каже, че Коледа и Кръщение, свързани с празници, съставляват единен празник - празника Богоявление.

Именно в единството на тези празници имаме и трите лица на Света Троица. Във витлеемските ясли Божият Син се роди в плът и при кръщението Му от откритите небеса „Святият Дух слезе върху Него в телесен вид, като гълъб“ (Лк. 3, 22) и гласът на Бог Отец се чу, „казвайки: Ти си Моят Син, Възлюбен, имаш Моето благоволение!”

Свети Йоан Златоуст пише, че „не денят, в който се е родил Спасителят, трябва да се нарича феномен, а денят, в който Той е кръстен. Не поради раждането Си Той стана известен на всички, а поради кръщението, затова Богоявление не е денят, в който се е родил, а денят, в който е кръстен“.

За събитието на Кръщението Господне може да се каже следното.

Нашият Господ Исус Христос, който се завърна от Египет след смъртта на цар Ирод, израства в малкото градче Назарет в Галилея. При Света Богородица Той остана в този град до тридесетата си годишнина, като изкарваше прехраната за себе си и за Пречистата Дева чрез занаята на своя въображаем баща, праведния Йосиф, който беше дърводелец.

Кога се изпълниха тридесетата година от Неговия земен живот, т.е. времето, преди което според еврейския закон никой не можебеше позволено да преподава в синагогите и да вземе сан свещеник, времето на Неговото явяване пред Неговия народ Израел беше дошло.

Но преди този момент, според пророческото слово, в Израел трябваше да се появи Предтечата, на когото лежеше задачата да подготви народа на Израел за приемането на Месията, този, за когото пророк Исая предсказа: „гласът на който вика в пустинята: пригответе пътя на Господа, направете прави в степите пътеки към нашия Бог".

Далеч от хората, в дълбините на суровата Юдейска пустиня, словото Божие дойде до Йоан, синът на Захария, роднина на Пресвета Богородица, който, докато беше още в утробата на своята праведна майка Елисавета, радостно се втурна да поздрави своя Спасител, когото никой в ​​света още не е познавал, освен Неговата Пресвета Майка, която е получила благовестието от Архангела.

Този Божи глагол заповяда на Йоан да излезе в света с проповед за покаяние и да кръсти Израел, за да свидетелства за светлината, така че всички да повярват чрез него.

Йоан, като се вслушваше в Божиите думи, обикаляше Йорданската земя, проповядвайки кръщението на покаяние за опрощаване на греховете. Цялата страна Юдея и жителите на Йерусалим дойдоха да слушат проповедта му, които бяха кръстени от него във водите на река Йордан, изповядвайки греховете си.

Евреите, които дойдоха при Йоан, имаха естествен въпрос: "Не е ли той, Спасителят, обичан от всички, Утешителят на Израел?"

Кръстителят каза в отговор: „Следван съм от по-силен от мен, пред когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на обувките Му; Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух."

И така, в един от обичайните дни, когато Иван се обърна към присъстващите в Йордан евреи с проповед, той разпозна чрез Светия Дух сред хората Този, пред когото преди тридесет години тя се хвърли в утробата на майка си.

Исус дойде от Галилея до Йордан, за да приеме кръщение от Йоан наравно с всички.

Иван запазиТой, казвайки: Трябва да се кръстя от Теб и ще дойдеш ли при мен? Светецът, виждайки пред себе си Божия Син, непокорен на греха, сам поиска кръщение от Него, тъй като е под греха на непокорството, който премина от Адам към целия човешки род.

Но Исус в отговор му каза: Остави сега, защото така ни подобава да изпълним цялата истина. Той нямаше нужда от това кръщение, като безгрешен и непорочен, роден от Пречистата Дева Мария и Самият Него, според Неговата божественост, предишният източник на всяка чистота и святост, но тъй като Той взе върху Себе Си греховете на целия свят и дойде при водите на Йордан, за да ги очисти чрез кръщение.

Той дойде да се кръсти, за да освети със Себе Си водното същество, да ни даде купела. Той дойде да се кръсти и за да види Йоан изпълнението на Божието слово, той му заповяда да напусне пустинята: „Над Когото видиш Духа да слиза и остава върху Него, той е, Който кръщава със Светия Дух. "

Светият Кръстител се покорил на Христовото слово и Йордан приел във водите си Този, по чиято заповед започнал своето течение.

Както разказва Евангелието, след кръщението Господ сега излезе от водата. Църковното предание разказва за това "незабавно", че св. Йоан Кръстител забива кръста на всеки човек във врата му и го държи така, докато не изповяда греховете си. Едва след това човек е получил право да излезе от водата.

Христос, който нямаше грехове, не можа да остане във водата и затова веднага излезе от реката. Когато Той излезе от водата, небето се отвори и Светият Дух слезе върху Него в телесна форма, като гълъб, и глас от небето каза: „Ти си Моят възлюбен Син, Аз съм доволен от Теб!”

Точно както в дните на Ной, гълъб обяви намаляването на водите на потопа, така и тук подобието на гълъба посочикраят на греховния потоп. Светият Дух се яви на хората под формата на гълъб, защото тази птица е символ на любов, чистота и нежност. Така че Светият Дух е извор на чистота, бездна на човеколюбие, учител на кротост и мир.

Според църковното предание проповедта на Йоан Кръстител, както и неговото кръщение на Спасителя, са станали на мястото на древното преминаване на Йордан, на около 5 километра от вливането на реката в Мъртво море.

Още по времето на цар Давид тук е организиран ферибот, а през 19 век това място е наречено "Бродът на поклонниците", поради множеството поклонници, които се стичат тук, за да се измият във водите на Йордан.

Именно по този начин, 12 века преди Коледа на Спасителя, древният Израел, воден от Исус Навиев, влиза в Обетованата земя.

Именно тук, хиляда години преди Въплъщението, цар Давид пресича Йордан, бягайки от собствения си син Авесалом, който се разбунтува срещу него.

На същото място пророците Илия и Елисей преминават реката, а още в християнската епоха Света Мария Египетска отива в Трансйорданската пустиня, за да оплаче греховете си.

Днес близкият гръцки манастир „Свети Йоан Кръстител“ напомня на поклонниците за събитията от Светото Богоявление, какво се е случило тук.

Светата Църква празнува деня на св. Богоявление още от апостолските времена, като заповядва в своите постановления следното: „Да почитате много деня, в който Господ ни откри Божеството“.

В памет на Кръщението, при което Исус Христос е бил потопен във водите на Йордан, Православната църква открай време извършва голям водосвет вечерта и на самия празник. Обредите, по които се извършва водосвет и благодатта, която се дава на водата в тези дни, са същите както в навечерието на Богоявление, така и на самия Богоявление.

Празничнаосвещаването на водата води началото си от традицията на Йерусалимската църква, където още в първите векове на християнството е имало празничен изход към река Йордан, за да се отбележи кръщението на Спасителя чрез акта на водосвета.

От дълго време в Руската църква, следвайки традициите на Йерусалим, се извършва тържествен водосвет в навечерието и в дните на Богоявление.

В тези дни благочестивите енориаши се стараят да се запасят със светена вода за цялата година, така че да стигне за следващото Богоявление, а когато се приберат у дома, поръсват къщите си със светена вода, като по този начин ги уведомяват за благодатта на големият празник.

Източник: Сайт на Храм Христос Спасител