Сцени от училищния живот инцидент в столовата Винаги празник

Сцени от училищния живот - случка в столовата

Училищният живот не се изчерпва само с коридори и класни стаи. Има го в библиотеката, в медицинския кабинет и в трапезарията. Тук ще говорим за трапезарията. Два скеча за вас, които ще разкажат за случки от училищния живот точно в трапезарията. Ще научите как да ядете чужда храна и ще разберете какво е прясно в трапезарията и какво не. Така че, ако темата за училищната столова ви е близка, тогава тези скечове също ще ви харесат и ще ви накарат да се усмихнете. ***

Сцена 1 – алчността не е порок.

Училищна столова. Влиза момиче от долните класове, което държи поднос, върху който има чинии с храна и чаша вино. Тя се оглежда, вижда празна маса и сяда на нея. След селото разглежда ръцете си.

Момиче:Да, трябва да си измиеш ръцете.

Става и отива да си измие ръцете. В това време в трапезарията влиза момче. Той е голям, дори малко дебел. Той държи поднос в ръцете си и на подноса е същото нещо, което имаше момичето. Момчето се оглежда и сяда на маса, която е малко по-близо до масата, на която е седнало момичето. И сяда така, че при влизане в трапезарията зад момчето да не се вижда таблата на момичето. Сяда, оглежда яденето с лакомо око и потрива ръце.

Момче:Да, нека хапнем нещо сега. Къде да започна?!

Взема лъжица и започва да яде супа. По това време едно момиче се връща в трапезарията, след като си е измило ръцете, и вижда, че някакво момче седи на това, което трябва да е нейната маса, и очевидно яде нейната храна. Изненадващо тя сяда на масата до момчето, но го гледа срещу нея. Момчето поглежда момичето и бавно спира да яде.

Момиче:Вкусно ли е?

Момче:Наистина ли?!

Момиче:Е, приятен апетит.

Момче:Благодаря ти.

Момчето продължаваяде тихо, без да сваля очи от момичето, което го гледа право в очите. Тогава момичето взема вилица от таблата на момчето и започва да яде неговите картофи и баница. Момчето онемява, грабва чаша варене и я вдига с ръка, за да не вземе момичето от компота. Момичето още по-бързо започва да яде картофи, а момчето още по-бързо супа. В същото време гледат един на друг като на враг. Това продължава, докато момчето не изпусне лъжицата на пода. Той се навежда да го вземе и момичето вижда, че не е седнало на бюрото си. Момчето отново сяда на масата, вдигайки лъжицата. А момичето го поглежда извинително. След това започва тихо да се кикоти. Момчето е още по-изненадано. Момичето става, отива до масата си, взема подноса си и го слага на масата на момчето. И той говори.

Момиче:Добър апетит.

И, смеейки се малко, избяга от трапезарията.

Момчето я гледа с отворена уста. Когато бяга, тя също говори с отворена уста.

Момче:Благодаря!

Сцена 2 - това прясно ли е?

Училищна столова. Учениците идват да обядват. Зад щанда стои училищен готвач, който приготвя храна за учениците и продава кифлички срещу допълнително заплащане. Ученик в очила се приближава до продавача. Изглежда като отличен ученик, от вида му веднага става ясно, че е маниак, тоест човек, който знае много и винаги има много въпроси.

Ученик:Добър ден. Кажете ми, имате ли тези пресни кифлички?

Продавач:Добре, добре. Тези кифлички са печени.

Ученик:Знам какво се пече. Пресни ли са или не?

Продавач:Те са печени, а печеното никога не е прясно.

Ученик:Значи все пак не са свежи.

Продавач:Е, как печените продукти могат да бъдат пресни? Аз неРазбирам.

Ученик:Добре, добре. Но тези пресни пайове?

Продавач:Това ли са? Пържат се.

Ученик:Знам, че пайовете са пържени. Питам пресни ли са или не.

Продавач:Е, като знаеш, че са пържени, защо питаш дали са пресни или не?

Ученик:За да разбера дали да ги купя или не. Толкова прясно или не?

Продавач:Казах, че са пържени. А пърженото никога не е прясно.

Ученик:Но ти не се вариш така. В крайна сметка искам да знам дали си струва да го купя или не. Затова питам има ли пресни баници и кифлички или не.

Продавач:И аз казвам, че пайовете са пържени, а кифлите са изпечени. Е, как пърженото или печеното да е прясно?

Ученик:Не ви ли се струва, че нямате нищо свежо?

Продавач:Да, има прясно! месо, отрязани?

Ученик:Не, благодаря. Месото не е прясно, а сурово.

Продавач:Слушай момче. Аз работя тук от двайсет години, а ти учиш едва втора година. Но още на втората година ти ме хвана с въпросите си, както за двадесет години никой друг не ме хвана. Ще го вземеш ли или не?

Ученик:Благодаря ви, предполагам, че няма да взема нищо.

Продавач:Моля! Утре пак ще се срещнем тук!

Автор: vcegdaprazdnik.ru