Стихове на зимна тема за деца
Стихове на зимна тематика за деца- селекция, която не е включена в други раздели. Това са стихотворения, които рядко се срещат в сборниците и това ги прави добри - момчетата могат да учат такива стихотворения, без да се страхуват, че някой ще разкаже същото стихотворение на зимна тема на новогодишно парти за деца.
Защото ходеше цялото нощ. Защото вали сняг изморих се
Голяма сланаВалентин Берестов Снегът хруска като желязо И като цигулка пее в краката му. Има скреж по дърветата, като козина. Има скреж по оградите, като мъх. И вдига скреж от тръбите Ръкави от кожа на самур.
Чух как звучат клаксоните, За да си седим вкъщи, както предупредиха по радиото, За да не ходим на училище. Но аз обичам училище в студа! Нито домашна, нито работа в клас. Без проучване, което е подобно на разпит, Никого не чака диктовка.
Не можех да чуя клаксона! Не можах да пусна радиото! Трима или четирима ученика Във всеки клас. Кого да преподавам? Но учителят, като се смили над нас, Идва клас при сирачето.
Не властен и не строг, Той седи като в чайна, И, смеейки се, урок след урок Спомня си детството си, За риболова, за снежните жени... „Е, до утре! Сланата отслабна."
СланаЛев Квитко Прегазих оградата, А Мороз стои и чака, Той отиде до мен - Нито крачка назад.
Нашите ризи са в двора Те танцуват на въже с вятъра.
Бягам - Фрост ме преследва! Фрост нападна пералнята, Остър с леден прах Прекара го.
Грабна и го направи трудно – И прането е замръзнало.
Стъпете в снега - няма да падне. Натисни го - ще тръгне.
Едвам натиснах – Листът беше първи, И ризата се раздвижи, Разстилане на ръкавите.
И шивачът Мороз Ужилване по бузите, ужилване в носа. Вятърът се втурна да посрещне, Той скочи на раменете ми. Вятърът е ездачът на леда- Камбаната изсвирва зад мен.
Елхите са замръзнали и се пукат, Шейната скърца по снега.
„Който рисува толкова изкусно...“Лесна-Раунио М. Който рисува толкова изкусно, Какви чудотворци, Ледената рисунка е тъжна: Реки, горички и езера? Кой е направил сложния орнамент На прозореца на някой апартамент? Всичко е един артист. Това са всички негови картини. Роуминг в широко поле И уставът е да се скиташ в гората, Дядо Коледа от скука, или нещо такова, Той реши да влезе в топла къща. Но уплашени хора Вратата беше заключена, А Морозко - каквото стане - Той скоро се изкачи през прозореца при тях. Но имаше и пречка - Навсякъде имаше стъкла на прозорците, И Морозко от досада Той реши да навреди на хората. Той се престори с хитро око, Взе четки, избели ги, емайли - И до сутринта всички прозорци В къщата не се допускаше светлина.
Снежни бонбони Вешегонова В. Сняг, сняг, сняг, сняг Придържа се към клоните. На брега, на бор Снежни бонбони.
Бонбони висят На всеки клон, Снежанка
И на нашата коледна елха Снегът не е истински, Но същото като в гората, Бяло и хрупкаво.
Но бонбони На всеки клон Шоколад.
СнежинкиСергей Козлов Отвън на прозореца има хърделица, Зад прозореца е тъмнина, Гледайки се един друг, Вкъщи спят в снега.
И снежинките кръжат - Всичко е за нищо! – В леки рокли с дантела, С голо рамо.
Плюшено мече Той спи в своя ъгъл И той слуша с половин ухо Виелица извън прозореца.
Стар, побелял, С леден стълб, Развява се виелица Баба Яга.
И снежинките кръжат - Всичко е за нищо! – В леки рокли с дантела, С голо рамо.
Тънки крака - Меки ботуши, Бяла обувка – Звънец.
Снежен човекШлигин А. Защо да го търсим в планината? Ще го намерите в дворовете. От година на година, от век на век Тук живее снежен човек.
Той е на петия етаж на двора Той стои с метла в ръката си. Той забавлява момчетата по цял ден, След като напълни кофата с набакир...
Мечта на мечкаКостаков А. Съжалява мечето Горски хора през зимата. Никога плоскостъпие Не посрещнах Нова година. Той има буре с мед Оставен от Дядо Коледа, И той хърка в леговището, Покривайки носа си с длан. Но кой ще го посрещне? Няма да срещнеш смел човек. Ще събудиш лъжливия - И изведнъж намнет страни?
СнигуриПрокофиев А. Избягайте с ръмжене Вижте снежните човеци. Пристигнаха, пристигнаха, Глутницата беше посрещната от виелици! И мразовиточервен нос Той им донесе планинска пепел. С добро отношение, Подсладено добре. Късно през зимната вечер Ярко червени вериги.
Печка за снягАндрий Усачев Веднъж направих печка за сняг. Поставена е тръба и клапа. Той хвърли клон по нея... едно-две-три! Снежна печка, горко! Вятърът издига дим над тръбата, И в огнището пламна огън. Вече ще могат да се стоплят до печката Снежни човечета.
Сутринта не можах да намеря печката си. През нощта буря я покри със сняг. Четката е избеляла. И печени помпички Вероятно изяден от снежни мишки.
Първият снягОванес Туманян - О, мамо, виж, В целия двор Колко бели Пеперуди, Има толкова много от тях Никога не съм виждал? - Не, малката ми, Това не са пеперуди, Пеперуди летяха Заедно с цветя. Вали сняг, Това са снежинки, Подобни На бели пеперуди.
Кученце и снягДиаконив Л. Кученцето погледна първия сняг И той не можа да разбере нищо. - Откъде толкова много бели мухи?Дойде ли в нашия двор? Или може би е птичи пух Лети над оградата?.. Той отвори уста и грабна снега - И той започна да дъвче замислено. Дъвче, дъвче, ама ето бедата! В езика има само една вода. Кученцето беше напълно смутено И той се върна в сепарето. Той не беше глупав, просто малък И за първи път видях сняг...
Снежна топкаМикола Некрасов Снежната топка пърха, кръжи, Отвън е бяло. И се превърнаха в локви В студена чаша.
Където чинките пееха през лятото, Днес - вижте! – Като розови ябълки, Кокичета по клоните.
Снежна топка, нарязана със ски, Като тебешир, скърцащ и сух, И червената котка хваща Честити бели мухи.
СнежинкиКлокова М. Снежинки, снежинки На бузите на Нинка, Заклещен в плитки, Те висят на миглите, Пречат на гледането. Тя го стисна в дланта си, Исках малко Загрейте снежинките. Тя ме прегърна по-силно, Но какво стана с тях? Какъв проблем! Снежинките изчезнаха, В дланта на Нинка Само една вода!
Какво беше?Данило Хармс Вървях през блатото през зимата В галоши, В шапка И в чаши. Изведнъж някой се втурна надолу по реката На метал Кукички
Тичах по-бързо към реката, И той избяга в гората, Направих две дъски за краката, Клек, Скочи И изчезна.
И дълго време стоях край реката, И той дълго мисли, сваляйки очилата си: „Колко странно Дъски И неразбираем Куки!"
И вятърът!De la Mer, Walter (Lunin St.) И вятърът! И вятърът! Защо силен и весел! Снежните шапки се развеселиха Невиждана красота На оградата и храстите. Къде лятно време Маргаритките имат нежна поляна, Сега покрит със сняг Влачеше всичко наоколо. В очакване на изгрева Под огромната луна Природата блести, блести Сребристо и сиво. Всичко беше покрито с бяло Вятър, виелица и слана. Защо през зимата - не през лятото - Носът ми е червен?
Снежен човекДе ла Мер, Уолтър (ул. Лунин) За да видите морковения нос, Луната изгря над него. На главата му има кофа, В ръката му има метла.
Чукат тихо на вратата ми, И той стои, не диша. Очите с копчета няма да трепнат... Не чува ли?
Но в полунощ петелът пропя Той израсна до самите звезди, И в същия момент моят снежен човек Той потри носа си с длан,
Размаха метлата си, стъпи на леда, И ето, той вече танцува и пее, И по петите му следва Честит Дядо Коледа!
Снежен човекКарем Морис (ул. Берестов) Снежен човек, снежен човек Свикнах да живея на студено. Не се страхувайте за него И в мразовитата мъгла Оставете на мира Звездна зимна нощ. В тръбата близо до снежния човек Слана вместо тютюн. И, въоръжен с метла, Той стои, не диша. И часове домашни звънци Може да чува през стените.
Новогодишен снягШакиров Шамил Реки и полета Те се покриха със студ, Новогодишен сняг Измити до уши. И има бреза, И виелицата се върти, Слана обвивка Тя е окована. Бърч мисли, Мисли за Като роса през пролетта Валеше дъжд, Бистра като река Слънцето нагря И с каква благодат Тя беше погледната. И какви бяха Лятна вечер... До сутринта тя имаше сън Лято и пролет. Сутринта на разсъмване, INгледайки реката, Той гледа и не вярва - Спря дъха ми. Играе се с искри На слънчева светлина, Виждаше се отдалеч, Зимата е завидна. Като момент Щастие и доброта За всеобща изненада Създаден от зимата.
Бели стиховеСергей Михалков Снегът се вихри, Вали сняг – сняг! сняг! Сняг! Животните и птиците обичат снега И, разбира се, мъж! Сивите цици са добре дошли: Птиците замръзват в студа, Сняг падна - слана падна! Котка си измива носа със сняг. Кученцето е с черен гръб Белите снежинки се топят. Тротоарите са замръзнали, Всичко наоколо е бяло-бяло: Сняг-сняг-сняг! Стига работа за лопати, За лопати и стъргалки, За големи камиони. Снегът се вихри, Вали сняг – сняг! сняг! Сняг! Животните и птиците обичат снега И, разбира се, мъж! Само портиерът, само портиерът Той казва: - Аз съм този вторник Никога няма да забравя! Снеговалежът е проблем за нас! Стъргалото стърже цял ден, Метлата мете цял ден. Стотици поти излязоха от мен, И наоколо отново е бяло! сняг! сняг! сняг!
Тази статия е от категорията: стихове
Вижте също: