Ябълково дърво, допълнителен материал към урока

Допълнителен материал към урока "Ябълково дърво"

"ябълка"

Малко ябълково дърво В моята градина, Бяло-бяло, Всичко е цветно. Облякох рокля С бяла рамка. Малко ябълково дърво, Станете приятели с мен! (И. Токмаков)

Брояч

Ябълката се търкулна Покрай градината, Покрай градината, Покрай градушката. Кой ще повиши, Този ще излезе! (Из руския фолклор)

* * *

Ябълка! Ябълково дърво! Къде са ти ябълките? Сланата ли ги скова? Или вятърът ги отнесе? Или мълния изгоря? Или са били бити от градушка? Или птиците са кълвали? Къде изчезнаха? Сланата не ги скова, И вятърът не ги отнесе, Не ги изгори с огън, Нямаше градушка с дъжд, Птиците не ги кълваха... Децата отрязаха! (Из сръбския фолклор)

* * *

Дръжки, стиснете веднъж — Утре ще имате торта! Ах, вие сте моите майстори, Бързи ръце, сестри!

* * *

Ябълков пай ще бъде, Спи само веднъж. (От френския фолклор)

"Дядо и ябълкови дървета"

Дядо ми засади през есента Млади ябълкови дървета. Внуците попитаха: - Ще има ли скоро ябълки? - Чакайте, малки, Девет студени зими, Девет приятелски извора, Девет зими и пролет — До десета есен. - Дядо, о, дядо, Ще оцелееш ли? - Аз самият няма да живея - Други ще оцелеят, Те ще бъдат запомнени с добро! (Ян Райнис)

* * *

Под ябълката гъските кряскат и съскат, Гледат сърдито ябълковото дърво, Патрулиране в запуснатата градина И бъркат в коритото с човките си... Но вятърът изведнъж тихо разлюля ябълковото дърво - Бах! Ябълката падна от клона:

И гъските, олюлявайки се, се втурнаха към бръмченето, Кокошките тичат след тях... Патета бързат по леглата на прохода, Пуйки бягат от оградата, Ровят напред-назад под ябълката, Викат и се бият. Вик!

* * *

Той лежеше на една пейка Илюша палачът И облиза устните си. Сладко! Кой вдигна вкусната ябълка и я изяде? Гатанка... (Саша Блек)

"Старецът и ябълковите дървета"

Дядо ми засади ябълкови дървета. Те му казаха: „Защо са ти нужни ябълкови дървета? Чакайте дълго време за плодове от тези ябълкови дървета и няма да ядете ябълки от тях." Старецът казал: „Аз няма да ям, други ще ядат, ще ми благодарят.” (Л.Н. Толстой)