Синопсис на режисьорската играВ търсене на внучката на Маша

Синопсис на режисьорската пиеса „Търсене на внучката на Маша“ в подготвителна/логопедична група на детската градина

Автор на урока: Сорокина А. М., възпитател 1-ва категория, Общинска бюджетна институция Детска градина от комбиниран тип № 73 "Делфин" в град О. Толиати.

Цел на урока:

За да се развие интересът на децата към режисьорските игри, да се създаде игрова ситуация, да се установи взаимодействие между момчетата, бяха избрани определени роли. За да развиете способността за избор на материал за игра, раздайте играчки. За обогатяване на игровия опит на децата, опитът за манипулиране на играчки. Развиване на творческите способности на децата. Активиране на диалогичната реч на децата, въображението, мисленето. Култивирайте приятелски отношения в децата по време на играта.

Материал:

Параван, кукли би-ба-бо, театър с пръсти, фигурки на животни, декорации за дървета, различни къщи.

Предишна работа:

Изработване и избор на необходимите атрибути за играта, сюжетно-ролеви игри, дидактическа игра „Дивите животни и техните малки“, драматизация на приказки.

Курс:

- Момчета, днес вие и аз ще измислим приказка. Как според вас се различава приказката от разказа? /В приказката всички действия се случват в действителност, реално, а в приказката може да има различни приключения и дори растенията и животните могат да говорят/.

- Пред вас има различни театри: пръст, маса, "би-ба-бо", маски на различни животни, играчки; пейзаж, екран.

- Помислете внимателно кой може да измисли приказка и да я покаже на други момчета.

- Моля те, Саша. Изберете своите герои. /Дядо, баба, внучка, кукла, катерица, заек със зайче, сврака, баба Яга/.

„Един ден внучката на Машенка, заедно със своя приятел, кукла за гнездене, отидоха в гората да събират горски плодове. Баба и дядо обещаха да се върнат бързо, щом съберат кофа с горски плодове. Минаминало е много време, а всички ги няма и няма. — Виждаш ли какво се случи с тях? – помислили те и решили да тръгнат да ги търсят. Пътят е далеч, внучката си тръгна отдавна, гладна е, вероятно трябва да вземе малко храна, добре, моркови, ядки, сладкиши, например.

Дядо и баба събраха кошница с лакомства и потеглиха. Вървели, вървели, накрая пред тях се появила гъста гора. Влязоха в гъсталака, огледаха се, навсякъде имаше високи дървета, започнаха да викат на Марийка да отговаря. И вместо отговор на главите им паднаха конуси, те успяха само да извърнат главите си. Накрая успяха да погледнат нагоре и видяха, че катерица седи на боров клон и държи шишарка в лапата си.

-„Защо ни хвърляш шишарки, катерица? - попитал дядото.

- „Защо крещиш в гората? Изплаши ме и моите малки катерички, не знаеш ли, че в гората трябва да бъдеш тих.

– „Прости ни катерица. Извиняваме ви се, но сме много тъжни: внучката и куклата се изгубиха в гората, затова им се обаждаме. И не ги видяхте?"

– „Не, не го видях. Но питайте свраката - белокрилата сврака, тя знае всички новини в гората, тя лети навсякъде."

- "Благодаря ти, катеричко, ето ядки за твоите катерички от нас." /Благодаря ти/

- "Сврака-сврака, не си ли видяла нашата внучка с кофа, дошла за горски плодове?"

- „Видях, толкова са малки, как ги пусна сами: в нашата гора е страшно и вълк може да ги хване, а и Баба Яга не спи. Те бяха тук и тогава намериха малко зайче, то седеше под едно дърво и плачеше, не можеше да намери пътя към дома. Затова решили да го заведат при заека. И така, макар и малки, те са мили, не изоставят приятелите си в беда.Минете покрай счупения бор до онзи бряг, а след това надолу по хълма, там под храстите ще видите къща със зайци. Побързай." /Благодаря ти/.

Дядо си отидеОтивам по-нататък, а навън вече се стъмва, става страшно, но какво да се прави? Минаха покрай боровете и брезите, слязоха по хълма, погледнаха и видяха къща. Приближиха се, погледнаха през прозореца и видяха малки зайци, които седяха с майка си зайче на масата и лист зеле пред тях. Дядо и баба почукаха на прозореца, зайчетата се вкопчиха в майка си и трепереха.

- Кой е там? - попита заекът с плах глас.

– „Не се плашете, зайчета, дядо и баба са, търсим внучката. Не ги ли видя?"

- „Както видяхте, разбира се, те донесоха нашето зайче и ни почерпиха с горски плодове и също побързаха да се приберат вкъщи. Благодаря за внучката. Имате добър. А сега вървете по реката, само внимавайте, там живее Баба Яга." /Благодаря, зайче, ето един морков за зайчетата/.

Отидоха покрай реката, видяха колиба на пилешки крака. Приближиха се тихо, погледнаха през прозореца, а там на пейката седяха Машенка и Матрьошка, вързани и плачеха. А Баба Яга нагрява пещта, иска да ги сготви и да ги изяде така. Тя извади чайник, искаше да налее вода, но нямаше достатъчно вода, взе кофа и отиде до реката за вода. Докато тя вървеше, дядо и баба влязоха, отвързаха Машенка и куклата и избягаха. И Баба Яга се обърна назад, погледна, а деца няма, седна в една ступа и полетя след тях.

Дядото и бабата тичат, децата са зад тях, крият се под храстите, не се показват. Баба Яга долетя, без да ги види.

Те се върнаха у дома, радостни, щастливи, макар и без горски плодове и без кофа. Така свърши тази приказка."

Въпрос:

- Момчета, харесахте ли приказката на Саша или не? - За кого се притеснявахте?

- Много ми хареса, Саша добре фантазира!

Изтеглете резюмето на режисьорската игра "Търсене на внучката на Маша" в подготвителната група на детската градина