Територията на Асирия

Това е държавата, която се формира около град Ашур, през който минават основните търговски пътища от онова време. Благодарение на това Асирия бързо се превърна в мощна държава и започна да разширява териториите си. На първо място се обединяват околните номи, а заедно с тях и градовете Ниневия, Арбела и др. Шамшиадат I става първият цар, който започва активни завоевателни дейности.Още през 1800 г. пр.н.е. д. всички северни райони на Месопотамия и значителна част от съвременна Турция бяха включени в асирийската държава. Достъпът до Горно (Средиземно) море беше отворен, а самата Асирия стана достоен съперник на Вавилония. Географско положение на Асирия

През 16 век пр.н.е Асирия запада и е управлявана от държавата Митани повече от сто години. Едва през 12 век пр.н.е. д. цар Салманасар I успя напълно да освободи страната си от влиянието на Митани и да включи всички територии, принадлежащи на тази държава, към състава на Асирия. По-късно асирийските владетели отново прибягват до завоевания, като успешно водят войни срещу хетите и Вавилон. Асирия също активно създава колонии и завладява колониалните владения на други държави, което е необходимо за разширяване на търговията. През 7 век пр.н.е. д. територията на Асирия се разшири до наистина огромни граници по стандартите на древността. Цялата държава Урарту (от Армения до Сирия), Финикия, Палестина, Вавилон и Египет са завладени от асирийците. Всъщност в този момент могъщата Асирийска империя заема територията на почти цяла Източна Азия. Въпреки това, в онези дни беше практически невъзможно да се създаде ефективен държавен апарат, способен да покрие толкова големи земи. В страната отново и отново избухваха бунтове, завладените земи все по-често се опитваха да излязат извън контрол, а номадските племена от време на време атакуваха външните граници на Асирия. За известно време асирийските цареуспява да отблъсне както външни, така и вътрешни заплахи, но постоянните войни обезкървяват държавите. Последният могъщ цар на Асирия беше Ашурбанипал, който се интересуваше повече от науката и знанието, отколкото от военния занаят. Той не успява да остави след себе си достатъчно харизматичен наследник и в периода от 631 до 612 г. пр.н.е. трима царе се смениха в Асирия. В същото време земите на някога могъщата империя са разкъсани от нейните съперници, а през 605 г. последната асирийска армия пада в последната битка край река Ефрат.