Бунин стихове за есента
Предлагаме ви красиви есенни стихове от И. Бунин. Всеки от нас знае добре стиховете на Бунин за есентаот детството, а някои ги четат на своите деца и внуци. Тези стихотворения са включени в училищната програма за различните класове. Кратките стихотворения на Бунин за есента помагат не само за развитието на езика и паметта, но и за запознаване с красивото време на годината, есента.
Иван Бунин - Сухи стръкове царевица в полето
Сухи стръкове царевица в нивите, Следи от колела и избелели върхове. Бледи медузи в студеното море И червена подводна трева.
Поля и есен. Море и голи скални скали. Ето нощта и ние отиваме Към тъмния бряг. В морето - летаргия В цялата му голяма мистерия.
— Виждаш ли водата? — „Виждам само живачен Мъглив блясък...“ Нито небе, нито земя. Само звезден блясък виси под нас – в мътния Безденен фосфорен прах.
Иван Бунин - есен Вятърът се издига в гората
Есенният вятър се надига в горите, Шумно минава през гъсталаци, Откъсва мъртви листа и весело Носи ги в луд танц.
Само ще замръзне, ще падне и ще се ослушва, - Пак ще махне, а зад него Гората ще бръмчи, ще трепери, - и листата ще падат със златен дъжд.
Духа през зимата, с мразовити виелици, Облаци плуват в небето... Нека всички мъртви да загинат, слабите И да се върнат в пръстта!
Зимните виелици са предшественици на пролетните, Зимните виелици трябва да погребват мъртвите под студен сняг преди пристигането на пролетта.
През тъмната есен земята е покрита с жълти листа, а под нея дремят издънките и тревите на живота, сокът от животворни корени.
Животът се ражда в тайнствен мрак. Радостта и смъртта на eya Служете на нетленната и неизменна - Вечната красота на Битието!
Иван Бунин - ноември
Гора със сигурностбоядисани, Люляк, златист, пурпурен, С весела, пъстра стена Струва си над светла морава.
Брези с жълта резба Те блестят в лазурно синьо, Като кули, коледни елхи тъмнеят, И между кленове се синеят Тук-там в листата през и през Свети в небето като прозорец. Гората ухае на дъб и бор> Тъкани от въздушни мрежи Блести като сребърна мрежа. Днес играе цял ден В двора последната пеперуда И точно като бяло листенце, Замръзва в мрежата, Затоплено от слънчевата топлина, Днес е толкова светло наоколо, Такава мъртва тишина В гората и синята височина, Какво можеш да направиш в тази тишина Чуваш шумолене на листа. Гората е като боядисано дърво, Люляк, златист, пурпурен, Застанал над слънчевата поляна, Омагьосан от тишината; Дроздът ще започне да кряка, облачен Всред храсталака, където гъстите Листата леят кехлибарен блясък; Играейки, в небето ще блести Разпръснато ято скорци - И всичко наоколо ще замръзне отново. Последните мигове на щастие! Есента вече знае какво е A дълбоко и нямо спокойствие - Предвестник на дълго лошо време. Дълбоко, странно, гората беше тиха И на разсъмване, когато от запад Пурпурният блясък на огън и злато Освети огъня. Тогава в него стана мрачно. Луната изгрява, а в гората Сенки падат върху росата... Сега стана студено и бяло В сред поляните, сред мъртвите Есенни гъсталаци, И зловещо самотно в есента В пустинната тишина на нощта. Сега вече тишината е друга: Слушайте - расте, И с него, плашещо с бледност, И луната бавно изгрява. Той направи всички сенки по-къси, Прозрачен дим доведе до гората И сега той гледа право в очите От мъгливовисините на небесата. О, мъртъв сън на есенна нощ! О, страшен час на нощни чудеса! В сребриста и сурова мъгла Светло и пусто в поляната; Гората, обляна в бяла светлина, Със застиналата си красота Сякаш смъртта си вещае; Мълчи и совата: седи Така глупаво гледа от клоните, Понякога ще се кикоти диво, Ще се откъсне с шум от височината, След като пляска с меките си крила, И пак сяда на храста И гледа с кръгли очи, Води глава с уши Отстрани, сякаш в учудване; И гората стои в ступор, Изпълнена с бледа, лека умора И листата гнили са от влага... Не чакай: утрото няма да мине Слънцето е на небето. Дъжд и гръмотевична буря Студен дим замъглява гората, - Не напразно тази нощ мина! Но есента крие дълбоко Всичко, което е преживяла В тиха и самотна нощ Тя ще се заключи в стаята при неговата: Нека борът да бушува под дъжда, Нека нощите са мрачни и бурни А на поляната очите на вълка Светят в зелено. огън! Гората, като дърво без гледка, Цялата потъмняла и лигавена, Септември, кръжащ през гъсталаците на бора, Той свали покрива от нея на места И входът беше осеян със сурови листа; И там падна зимата през нощта И започна да се топи, всичко убийство... Роговете надуваха в далечни полета, Медните им преливащи пръстени звънят, Като тъжен вик, сред широки Нездрави и мъгливи полета. През шума на дърветата, отвъд долината, Изгубени в дълбините на горите, Туриният рог вие жално, Вика кучетата на лов, И силният тътен на гласовете им Разпръсква бурния шум на пустинята. Дъждът се лее, студен, като лед, Листата се въртят по поляни, И гъски в дълъг керван Летят над гората. Но дните минават. И ето димовете Те се издигат като стълбове в зората. Горите са пурпурни, неподвижни. Земята е мразовито сребро. И в хермелина сугая, След измиване на бледо лице, Последният ден в горската среща, Есента излиза на верандата Дворът е пуст и студен. До портата, Между две сухи трепетлики, Тя вижда синевата на долината И ширината на пустинното блато. Пътят към далечния юг: Там от зимата бури и виелици, От зимния студ и виелици Птиците отдавна са отлетели: Там и есента сутрин Самотен път той ще насочи И завинаги в пустото гора Той ще напусне отворения си терем. Прости ми, горо! Прости, сбогом, Денят ще бъде мил, мил, И скоро с мек прах Мъртвата земя ще бъде посребрена. Колко странно ще бъде в тази бяла, Пустиня и студ ден И бир, и терем пуст, И покрив на тихи села, И небе, и без граница Те имат ниви! Колко ще се радват самурите, И хермелини и куници, Изпразващи се и греещи се на бягство В меки преспи в поляната! И там, като див танц на шаман, Те ще нахлуят в голата тайга Ветровете в тундрата, от океана, Бръмчат във вихър в снега И вият в полето като звяр. Ще унищожат стария терем, Ще оставят колчета и тогава На този празен остров Те ще висят слана през цялото време, И те ще бъдат сини в небето Блестящи дворци от лед И кристал, и сребро. И в нощта, между белите на техните разводи. Светлините на небесните сводове ще слязат, Ще грейне звездният щит на Стожар - Във времето, когато сред тишината Мразовит светещ огън, Разцъфтяло полярно сияние.
Иван Бунин - Октомврийска зора
Нощта е пребледняла, а луната залязва Зад реката с червен сърп. Сребри се сънната мъгла по ливадите, Черните тръстики са гнили и димят, Вятърът шумоли тръстиката.
Тишина в селото. Кандило в параклиса Пригасва, уморен от скръб. В трепетния здрач на мразовитата градина Прохладата се лее от степта на вълни... Звездата бавно се грижи.
Иван Бунин - Есен. Горски гъсталаци.
Есента. Горски гъсталаци. Мъхът на сухите блата. Езерото е белезникаво. Бледото небе. Водните лилии са цъфнали, И шафранът е избледнял. Отъпканите пътеки, Гората пуста и пуста. Само ти, хубавица, Въпреки че отдавна е сухо, В гъсталака край залива Стара елша. Изглеждаш женствена Във водата в полусън – И ще се превърнеш в сребро Първо, до пролетта.
Иван Бунин - Астрите падат в градините
Астрите падат в градините, Жълтее стройният клен под прозореца, И студената мъгла в полето Целият ден е неподвижен бял.
Близката гора притихва и в нея Светлина се появи навсякъде, И е красива в облеклото си, Облечена в златна зеленина.
Но под тези гъсти листа В тези гъсталаци не се чува звук... Есента духа копнеж, Есента духа раздяла!
Върви в последните дни По алеята, която отдавна е мълчала, И гледай с любов и тъга В познатите ниви.
В тишината на селските нощи И тишината на есенната полунощ Спомнете си песните, които пееше славеят, Спомнете си летните нощи
И помислете, че годините минават, Ами пролетта, когато лошото време ще отмине, Няма да се върнат при нас Измамени щастие...