Засаждане и отглеждане на лешници
На първо място, трябва да се помни, че лешникът е светлолюбива и влаголюбива порода, което се дължи на повърхностното разположение на корените му. Има високи изисквания към почвеното плодородие, предпочита добре навлажнени дълбоко глинести и песъчливи глинести дерново-подзолисти почви с ниво на подземните води не по-близо от 1 m от повърхността и pH 5,5-6,5. Прекомерно влажните, преовлажнени и прекомерно сухите песъчливи почви не са подходящи. Лешниците се засаждат на равно място или на склонове с наклон не повече от 15* на добре затоплено и защитено място. За засаждане се използват 3-годишни разсади с 2-4 издънки с дължина 30-50 см, дебелина в основата 1-1,5 см, с добре развита извиваща се коренова система, които преди засаждане се съкращават на 25-30 см. . Правят се посадъчни ями с размер 80-50 см. Към тях се добавят 2-3 кофи хумус, угнил оборски тор или добре разложен компост. Лешниците се засаждат по схемата 4-6?4 м през есента или пролетта. Разсадът се полива обилно, почвата се мулчира с торф или хумус на слой от 3-5 см. Лешникът е чувствителен към торове. Под плододаващите храсти през октомври, преди последното окопаване, в почвата се внасят веднъж на всеки 3-4 кг/м оборски тор или оборски тор, 50-60 г/м суперфосфат и 25-30 г/м калиева сол. 2-3 години. През следващите години се ограничава въвеждането на азотсъдържащи торове - 20-30 g/m' амониев нитрат или карбамид или 40-60 g/m' торове от типа нитрофоска. При това 2/3 от тях се прилагат през пролетта, във фаза бутонизация, останалите през юни. В сухия сезон е необходимо да се извършат 1-2 поливки по 25-30 l/m и задължително преди началото на узряването на плодовете и залагането на цветни пъпки. Резитбата на лешниковите храсти се състои в изрязване и прореждане на сухи и счупени, слаби, преплитащи се и удебеляващи клони. Разстоянието между клоните трябва да бъде 10-15 см. Годишният прираст е умерено съкратен за стимулиранеобразуване на странични клони. До 20-30-годишна възраст, когато производителността на храстите намалява, старите клони с малко увеличение се изрязват на височина 15 см от повърхността на почвата, нови скелетни клони се образуват от силни базални издънки. Що се отнася до вредителите и болестите, лешниците са доста устойчиви на тях. Основният вредител е ореховата дългоносица. Женската дървеница снася яйца в млади, зелени орехчета. Ларвите се хранят с ядрото, след като узреят, излизат от ядките, заравят се в земята и спят зимен сън. Мерки за борба. Можете да отърсите бръмбарите върху брезент през пролетта, да съберете и унищожите преждевременно падналите ядки и да изкопаете почвата под короните на храстите през есента. П. ПАВЛОВ.
