Женска история три ангела пазители

Понякога небето ни изпраща ангели под формата на хора, но ние не го разбираме веднага...

Къща на село беше отдавнашна мечта на моя съпруг и аз. Затова не е трудно да си представим колко щастливи бяхме, когато най-накрая намерихме това, което искахме. Приемлива цена, недалеч от града, въздухът е приказка. Райско място! Веднага след като се преместих в селска къща, разбрах, че чакам дете.

- Чудесен! – зарадва се мъжът. - Свежият въздух е точно това, от което вие и нашето бебе толкова много се нуждаете.

Денис си играеше с мен като с малко дете. Намерих от къде да купя прясно мляко и сирене. Изградена беседка.

Скоро решихме да се запознаем със съседите.

- Ти отиваш на работа, а аз съм сам. Не много... Трябва да познавате съседите си.

Същата вечер изпекох ябълков пай и отидохме да се опознаем. Вратата отвори възрастна жена.

- Подай, усмихната, предложи тя. - Колко добре, че реши да ни посетиш. Живеем сами. Виждате ли, тук няма много съседи. Когато видяхме, че си се настанил, се зарадвахме. Докато жената говореше всичко това, на прага се появиха още двама - горе-долу на нейната възраст.

„Ето, изпекох баница“, подаде им тя чиния с моя шедьовър. - Аз съм Катя. А това е съпругът ми Денис.

Оглеждайки се, успях да забележа доста необичайни неща. Цялата беседка беше пълна с разни буркани с някакви течности, прахове, корени. Билките съхнеха навсякъде.

– Варвара – прегърна ме една от жените. - Отивам да сложа самовара. „Параска“, представи ни се друга възрастна жена. – Анастасия – усмихна се третият и се ръкува с Денис и мен. Влязохме в къщата. Миришеше на билки.

- Как се чувстваш, дъще? - внезапно попита Варвара. - Не много гадно?

„Странно“, помислих си. - А как позна, че съм бременна? Стомахът е все още достаневидим". Седнахме да пием чай в просторния хол, а Параска каза:

— Бебето се казва Алексий. Трябва да родиш на двадесет и пети февруари, точно денят на неговия ангел. Не се задавих с малко пай. Откъде може да знае датата? Дори и аз не знаех със сигурност, лекарят каза - на 20 февруари...

Накратко, сприятелих се със странни баби. Те не приличаха на другите във всичко. Разхождахме се заедно, събирахме билки, гъби и различни корени, постоянно готвихме нещо. Вещици? Не! По-скоро бяха... врачки. Във всеки случай видях повече от веднъж как хората идваха при тях за различни отвари. Предимно жени.

Един ден бях сама вкъщи и си мислех за торти. „Сега искам торта със сметана, плодове вътре, бадемови стърготини отгоре и...“

- Катя, у дома ли си? — чух гласа на Анастасия зад вратата. - Може ли? попита Варвара. - Да не се намесваме, дъще? Буден ли си? — извика Параска.

- Отворено е! Влез! - Отговорих: - Не спя. Просто легна да си почине - стана да ги посрещне. Старите жени влязоха в къщата, а аз буквално замръзнах. Те държаха огромна торта с крем и... бадемови стърготини отгоре. Прочете ли мислите ми?

- Почерпи се! Тортата е много вкусна, прясна - лукаво погледна Варвара. — С плодове вътре... Но това не е всичко. Веднъж седнах да пиша списък какво да купя на дете за първи път. Преди да успее да свърши, на вратата се почука. Варвара, Параска и Анастасия се събраха.

„Мислехме, че си добре преди раждането“, започна Анастасия.

— И решихме да донесем от нещата за юнака — подхвана Параска. - Виж... Баба стовари две торби с детски неща на дивана.

- Каква красота! Но защо да харчите толкова много? Вече написах списък на Денис, - показах им листа. - И изобщо не сме харчили, - с- каза Варвара с хитрост в очите. - Те просто знаеха, че всичко това е необходимо. Бебето е на път да се появи...

Точно преди да родя, Денис беше изпратен в командировка.

- Е, как така? - Бях разстроен. — Ами ако изведнъж започна да раждам?! - Няма да започнеш. Днес е осемнадесети. Така? И ще се върна на двадесет и трети. Трябва да родиш на двадесет и пети, казаха съседите...

Мъжът е задържан в командировка за деня. Тогава започна обилен снеговалеж, полетът беше отложен. Бях уплашена. Какво да правим сега? Реших, че сутринта на двадесет и пети ще извикам такси и ще отида в болницата. По-добре по-рано, отколкото в собствената си къща.

„Не е лесно да извикаш кола“, влезе Анастасия в къщата. — Буря... „Бърза помощ никога няма да пристигне... Вижте какво е времето“, каза Варвара. - Какво трябва да направя? - Започнах да плача. — И Денис не е наоколо.

- Основното нещо е да не се притеснявате, всичко ще бъде наред. Денис ще се върне утре, ти и Лешенка ще го срещнете тук, прегърна ме Параска. През нощта започнах да получавам припадъци, баба ми остана с мен от вечерта и взе раждането. Правеха го все едно цял живот са раждали... Не помня как съм заспала. На сутринта се събудих и видях, че Денис седи до мен. Бебето спеше в креватчето.

- Трябва да благодаря на съседите. Те ми спасиха живота...“ казах. - Къде са те? Виждали ли сте ги? - Когато пристигнах, баба ми я нямаше. На масата има прясно мляко и баница. Веднага разбрах, че са ти помогнали.

Но... къщата на баба е дъсчена. Те изчезнаха...някак случайно видях предаване по телевизията, в което се говори за езическия бог Роди. Според легендата той имал три акушерки: Варвара, Параска и Анастасия. Спомням си, че бях много изненадан, защото това беше името на нашите бивши съседи...

И след известно време бабите се върнаха в къщата си. Аз съм многозарадваха се

„Върнахте се“, приближих се към тях с Лешенка на ръце. – Да – прегърна ни Варвара. — В покрайнините на селото жена чака бебе. И живее сама... „Човекът остави горкия“, добави Анастасия. — И решихме... — ... че скоро ще й потрябваме — довърши вместо нея Параска.

Жана Лайт

© zakustom.ru