Автоимунен тиреоидит
„Анална фисура Лечение на уретрит »
Автоимунен тиреоидит
Публикувано на 16 март 2015 г. Автор: veronik63
Автоимунен тиреоидит на щитовидната жлеза, лечение с народни средства и методи
Малка, но скъпа, щитовидната жлеза произвежда хормони, които регулират растежа, активността и метаболизма в тялото.
При нарушаване на работата му най-често възниква автоимунен тиреоидит.
Автоимунният тиреоидит (АИТ) или тиреоидитът на Хашимото е хроничен възпалителен процес на щитовидната жлеза, който води до разрушаване на нейните здрави клетки. Патологичният процес се провокира от заболявания като възпалено гърло, грип, респираторни заболявания (ТОРС), както и прекомерен прием на флуор, йод или хлор с храна и вода.
В резултат на това имунната система се проваля. В това състояние щитовидната жлеза започва да обърква чуждите и собствените си клетки, т.е. противопоставя се на собственото си тяло. Освен това лимфоцитите в щитовидната жлеза на пациента силно произвеждат специални протеини - антитела, които разрушават нейните клетки.
Първоначално щитовидната жлеза увеличава производството на тиреоидни хормони, но по-късно броят им намалява и възниква хипотиреоидизъм.
Симптоми на автоимунен тиреоидит на щитовидната жлеза
Автоимунният тиреоидит често е асимптоматичен и може да бъде открит по време на случаен преглед на щитовидната жлеза. Първата фаза на AIT, свързана с повишена функция на щитовидната жлеза (тиреотоксикоза), се характеризира с намаляване на телесното тегло на пациента, раздразнителност, прекъсвания в работата на сърцето (аритмия), сърцебиене (тахикардия), високо кръвно налягане, чувство на топлина, изпотяване, диария.
Във вториявъв фазата на заболяването, когато производството на хормони е отслабено, пациентът започва да има запек, болки в ставите, обща слабост, нарушение на паметта, раздразнителност. Кожата става суха и бледа, грапава по дланите и лактите, увеличава се чупливостта на ноктите и косопада, появяват се отоци.
Доста често първият признак на автоимунен тиреоидит е увеличение на шията - "гуша".
Диагностика на автоимунен тиреоидит
В допълнение към прегледа на пациента, ендокринологът предписва ултразвуково изследване на щитовидната жлеза и определяне на хормоналните нива. С помощта на ултразвук лекарят определя увеличаването или намаляването на размера на жлезата и промените в нейната структура.
При AIT нивото на тироид-стимулиращия хормон (TSH) в кръвния серум се променя и се откриват антитела, в кръвта се отбелязва увеличение на броя на лимфоцитите и намаляване на броя на левкоцитите. Данните от изследването се съпоставят с теглото и възрастта на пациента, съпътстващите му заболявания.
При откриване на нодуларни неоплазми пациентът се насочва за консултация с хирург-ендокринолог, който взема материал за биопсия при възли, по-големи от 1 cm.
Консервативно лечение на автоимунен тиреоидит на щитовидната жлеза
Днес AIT се счита за нелечимо заболяване. Въпреки това е възможно да се живее пълноценно с това заболяване, запазвайки работоспособността до дълбока старост. Съвременните фармацевтични лекарства компенсират липсата на хормони на щитовидната жлеза, а химичната им формула точно съответства на тези, които се произвеждат в организма.
Следователно консервативната терапия е абсолютно безопасна и позволява поддържане на оптимален хормонален баланс през целия живот на пациента, предотвратяване на нарушения в метаболитните процеси и работата на сърцето.
Ендокринолог с намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) най-често предписва левотироксин( еутироксили L – тироксин). Дозата на лекарството се избира индивидуално, но лечението винаги започва с малки дози, като постепенно се довежда до оптималните (най-често само около 75-125 mcg/ден).
При пациенти в напреднала възраст лекарят първоначално предписва 12,5-25 mcg, като постепенно увеличава дозата с 12,5 mcg на всеки две до три седмици. Контролът се извършва на всеки 1,5-2 месеца. Дори при нормални хормонални нива, лечението не се отменя.
Левотироксинът трябва да се приема цял живот, като се има предвид хроничният характер на заболяването, но хормоналните показатели се определят веднъж на всеки 6-12 месеца. Ако нивото на антителата в кръвта е над 1500 и има дискомфорт в областта на шията, допълнително се предписва едномесечен курс на лечение със селенови препарати - Селен-актив, една таблетка на ден. Лекарството намалява производството на антитела, враждебни към тялото, и подобрява благосъстоянието на пациента.
Срещу автоимунен тиреоидит водещите експерти препоръчват използването на нехормонално комбинирано лекарство Endonorm, предлагано в капсули.
Лекарството е изцяло базирано на билки, включва: екстракт от коренища и корени на бял напръстник, трева от череда, прах от корени на гол женско биле и водорасли. Обикновено се предписва три пъти дневно по една капсула десет минути преди хранене в продължение на два месеца. След 10 дни лечението продължава.
Други терапевтични и превантивни мерки за автоимунен тиреоидит
Традиционната медицина препоръчва на пациентите с AIT редовно да ядат морско зеле, риба, гъби и бобови растения, които съдържат йод и много други микроелементи и помагат за понижаване на холестерола. Полезно е да ядете колкото се може повече плодове и зеленчуци, да пиете сокове от моркови, цвекло, зеле и особено краставици.
В периода на емоционален и физически стрес трябва да се приемат мултивитаминикомплекси: Alphavit, Complivit, Supradin, Centrumили Vitrum. Изключително важен за организма е витамин С, който поддържа имунитета, както и витамините от група В, нуждата от които е значително повишена при тиреоидит.
Отбелязва се, че хората, живеещи в планински райони, имат увеличена щитовидна жлеза. Това се случва поради липса на йод в храната, водата и почвата. Заболяването се нарича Ендемична гуша. В такива региони населението трябва постоянно да използва йодирана сол за храна, добавена към вече приготвени продукти (йодът се изпарява при кипене).
Деца, юноши и бременни жени трябва редовно да приемат йодсъдържащи препарати йодобаланс или йодомарин - 200 мкг дневно. Все пак трябва да се помни, че прекомерното количество йод може да допринесе за развитието на автоимунен тиреоидит.
Народни методи за лечение на автоимунен тиреоидит на щитовидната жлеза
В народната медицина най-популярното заболяване е древният напръстник, особено корените му, които се събират преди първите слани.
Тинктура от корени на бял напръстник. Изсипете 40 грама натрошени суровини с две чаши висококачествена водка и оставете да се влива в продължение на две седмици в стая (най-тъмното място), като не забравяте периодично да разклащате съдържанието.
Болният трябва да приема по 20-30 капки от готовата тинктура, разредена в 2 с.л. лъжици мляко или вода, три пъти на ден преди хранене за 15-20 минути. Курсът е тридесет дни, повторете го след 7-10 дни почивка.
Отвара от лечебни растения за тиреоидит. Взимаме по равни количества плодове от глог, планинска солянка, звезда, майчинка, вълчи грозде, хмел, мента, маточина и градински чай. Една супена лъжица от стритата смес се залива с половин литър вода и се оставя да завриоставете да къкри 15 минути на слаб огън.
Оставете да се влива в продължение на 8-12 часа в термос, след което изстискайте. Как да приемате отварата? По половин чаша три пъти на ден преди хранене.
Сред хората е разпространено схващането за лечебните свойства на мънистата от необработен кехлибар. Официалната медицина не е провеждала изследвания за този метод за лечение на автоимунен тиреоидит, но няма противопоказания за него.
Приятели! Следвайте всички предписания на вашия ендокринолог. Автоимунният тиреоидит може да бъде напълно контролиран. Не забравяйте, че щитовидната жлеза е малък проводник на жизнената дейност на нашето тяло. Поддържайте го в нормално състояние и по този начин удължете младостта и работоспособността си.
Наздраве. Бог да те пази! Рецепти от народната медицина