Насилието в семейството, как работи мозъкът на влакче в увеселителен парк
Домашното насилие е социално зло, което се среща във всички култури, страни и социални слоеве. Въпреки че жените също могат да бъдат извършители на насилие, те обикновено са най-честите жертви на домашно насилие. Според данни на СЗО (2002) и след преглед на различни проучвания, от 10% до 69% от анкетираните жени са преживели физическо насилие от партньорите си в някакъв момент от живота си. Ясно е, че тези данни показват, че домашното насилие е проблем в световен мащаб и се нуждае от внимание както от институциите, така и от науката.
В този смисъл проведените проучвания се опитаха да разберат и обяснят какво кара човек да атакува тези, с които живее в едно семейство. Освен всичко друго, изглежда, че когнитивният ход на вътрешната агресия може да се различава от хората, които не са склонни към насилствени действия. Едно такова проучване е проведено в университета в Хаен, Испания.
Това проучване сравнява представянето на група домашни насилници с други престъпни групи: сексуални, насилствени и ненасилствени. Също така, като контролна група, беше събрана група от хора, които не принадлежаха към изнасилвачи. Тестът беше разделен на два компонента. Част А, лицето трябваше да свърже с непрекъсната линия числата от 1 до 25, произволно представени на лист хартия в два кръга. В частта, в кръговете с цифри и букви, беше необходимо да свържете всяка цифра на свой ред със съответната буква по азбучен ред, докато стигнете до последния елемент.
Резултатите бяха публикувани наскоро в списание "Медицина, наука и право" и показаха, че домашните насилници наистина са променили работата на изпълнителната власт. Но групата, в която имаше сексуални престъпници, се нуждае от повече времезавършване на втората част от теста. От друга страна, хората от групата на жестоките престъпници са показали повече грешки в тази част от теста, тоест провалите им са довели до неконтролирана импулсивност.
Авторът заключава, че получените данни предполагат, че домашните и сексуалните изнасилвачи са донякъде сходни, че показват голяма умствена гъвкавост и изпълнителен контрол, тези проблеми могат да бъдат частично обяснени от връзката, която съществува между тези видове насилие. Психическата гъвкавост ни позволява, например, да се адаптираме към промени и непредвидени обстоятелства или да приемем различни гледни точки в различни ситуации или проблеми. Надяваме се, че всички тези знания ще ни позволят да опознаем по-добре тези хора и техните семейства и по-специално да предотвратим възможността за този тип поведение като ненормално.