Какво трябва да знаете за духовното възпитание на децата

За да бъдат децата най-щастливи, всички родители се опитват да им дадат само най-доброто. Но, за съжаление, днес няма толкова много добри хора. Духовното възпитание на децата започва от поведението на самите родители, които трябва да работят върху техния мироглед.

Основните моменти в духовното възпитание на децата

Духовното възпитание на децата трябва да се основава на факта, че детето е личност, то е уникално и индивидуално. Детето не е лична собственост на родителите си, то има своя собствена съдба и житейски нагласи. Родителите често погрешно смятат, че знаят по-добре от какво точно се нуждае детето, какво трябва да прави в различни житейски ситуации. Дори по улиците можете да намерите грозни сцени на "възпитание", когато родителите унижават, обиждат децата, налагат им своята гледна точка. Това е знак за всеотдаен родителски егоизъм, демонстрация на авторитет на възрастен.

Правилното отношение към децата се състои преди всичко в осъзнаването, че детето е дадено от Бога същество, което родителите са длъжни да отгледат, възпитат, насочат в правилната посока и да се развиват правилно.

Въпреки малката възраст на детето, неговото мнение трябва да се уважава. Детската глава все още не е пълна със социални предразсъдъци, а детските въпроси са чисти, наивни и напълно невинни. Но възрастните или отхвърлят въпросите на децата, или носят всякакви глупости, вярвайки, че детето е глупаво и няма да може да различи лъжата от истината.

Необходимо е да се говори с детето като с равен, само тогава то учи по-бързо. Ако детето не е разбрано, няма уважение в семейството, то ще търси уважение и разбиране на друго място, най-често – на улицата, като възпитателите няма да са роднини и близки хора, а улицата с всички произтичащи от това последствия.

Детето трябва да носи отговорност за действията си

Желаейкипредпазват детето от житейски неприятности, родителите не му вярват да направи това или онова. Ако детето не изпълнява важна за него задача, то не се развива и е лишено от възможността да опознава света. Детето трябва да прави своите грешки: без да прави грешки, не можете да бъдете независим, отговорен и пълноценен човек. Иначе с времето едно вече пораснало дете израства неприспособено към живота, инфантилно.

Как да се отнасяме към другите деца

Детето трябва да може да общува и да се грижи за другите деца. По-големите деца трябва да бъдат научени от ранна възраст да се грижат за по-малките си братя и сестри, а по-малките трябва да бъдат научени да се подчиняват на по-възрастните.

Ако в семейството има само едно дете, има опасност то да израсне егоист, ако не се възпитава правилно. Децата трябва да могат да споделят, трябва да бъдат научени на безкористност и това се отнася не само за близките, но и за другите хора. В края на краищата егоизмът бърза към резултата, носи опустошение в бъдеще, а способността за безкористност ви позволява да се чувствате щастливи, да усещате полета на душата. Да възпиташ благородство в едно дете означава да го научиш да уважава другите, да го научиш да споделя с хората. Благородната постъпка на детето винаги трябва да се насърчава.

Духовното възпитание на детето е невъзможно без постоянен, дълбок психологически контакт с децата. Детето трябва да се интересува от всичко, което се случва в семейството му, да знае и споделя плановете и целите на семейството.

Не трябва да забравяме и такива методи за духовно възпитание на децата като забрана и осъждане. Освен това осъждането не трябва да обижда детето, то трябва да бъде справедлива, адекватна, навременна и остра оценка на действията и постъпките на детето. Разумната забрана ще позволи на детето разумно да съотнесе своите желания и възможности за тяхното реализиране, ще го спаси отмного негативни страни в поведението на детето.