Блок стихове за есента
Предлагаме ви красиви есенни стихове на А. Блок. Всеки от нас знае добре стихотворенията на Блок за есента от детството, а някои ги четат на своите деца и внуци. Тези стихотворения са включени в училищната програма за различните класове. Кратките стихове за есента помагат на Блок не само да развие език и памет, но и да се запознае с красивото време на годината, есента
Александър Блок - Есента закъсня. Отворено небе
Есента е късна. Небето е открито, И горите усещат тишината. Тя лежеше на брега замъглена Главата на русалката е болна.
Мъгливи ивици се спускат, Пронизват сянката на тръстиките. Върху зелената дълга коса Листата падат, шумолят.
Но далечните горски краища Луната ходи с лек хрущ и гледа, Но, оплетена в зелени възли, Нито диша, нито спи.
Затаеното спокойствие е омагьосано. Утихна неописуемата болка. И над света, окован от студ, Изля се звучният син час.
.
Александър Блок – Есенна елегия
1
Есенният ден се спуска бавно, Жълт лист бавно се върти, И денят е прозрачно свеж, и въздухът е учудващо чист – Душата няма да избегне невидимия тлен. Да, всеки ден се опитва, И всяка година, като жълто листо кръгче, Всичко изглежда, и се помни, и се мисли Че есента на миналите години не беше толкова тъжна.
2
Като мимолетната сянка на ранните есенни дни, Как искам да сдържа ранната им тревога И този жълт лист, паднал на пътя И този ясен ден, пълен със сенки, - Тогава, че сенките на деня са излишни красоти, Тогава, какво тези дни на спокойно вълнение Носят, дават на последните вдъхновения Излишъкът от заминаваща мечта.
Олександър Блок - Есенната вечер е толкова тъжна
Есенната вечер е толкова тъжна; Кара очите да настръхваттопящият се залез... Горите мълчат в студения сън Над мътното злато на празнините.
Езерата на смътните смътни долини Сред сенките на замислени часове, И цялата безстрастност на бледите мечти е студена, В завивките на мрачната тъга!
Александър Блок – Есенен ден
Вървим по стърнището, не бързаме, С теб, мой смирен приятел, И душата се излива, Като в тъмна селска църква.
Есенният ден е висок и тих, Само се чува - враната е глуха Вика приятелите си, Така кашля старицата.
Оборът тих дим ще разнесе, И дълго под покрова С зорко око гледаме За боровинковото лято...
Летят, летят накриво, Водачът звъни и плаче... За какво е звънът,за какво,за какво? Какво значи есенният вик?
И бедни села Не могат да се преброят, не могат да се измерят с око, И светят в помрачен ден Огън в далечна поляна...
О, моя бедна страна, Какво значиш за сърцето ми? О, моя бедна жена, За какво горчиво плачеш?