Стихотворението пролетна буря

Замразете и изчакайте: Отвъд близкото поле и отвъд далечната гора Дъждовете бучат, И буря желязо

Небесна коприна светна- Колко жалко! При тежък шок Земята потъна с продължителен рев.

И на скалата, Близо до самата скала, Посегна към бурята Малка върба.

Лозата гори!- Луда мълния удари. Какво не е наред с нея?- Пустунка с ципа играеше.

И какво може да знае едно дете за смъртта? ...В непознаване на живота децата са толкова красиви! Смъртта пръсна мълния над върбата,

И животът беше красив и щастлив.

Автор: Васил Познански